Срамът за Фипо, Дамян, Братанова, Аламанчева е за властта и избралите я
Мнозина се впечатлиха от разказа за бедността на актрисата Сашка Братанова - момичето от Момчето си отива, за която се сетиха покрай смъртта на партньора й от филма Филип Трифонов. Тя спести, че чистеше входове, също като друга популярна актриса от онова време Мариана Аламанчева - кака Марианка от Сладкарница Захарно петле, докато Фипо се прехранваше в ролята на общ строителен работник като гастарбайтер в странство. По-долу разказваме изключителна история - на гладуващото семейство на поета Дамян Дамянов, която за щастие в оня момент завършва със светлина. И още колко са такива случаи - ами Стоянка Мутафова работеше до 97-годишна, защото иначе би гладувала с 300 лв. пенсия - властта вече втори мандат упорито не иска да преизчисли парите на възрастните хора у нас, не само на звездите. Да не говорим за свободните професии - творците, които ще стане година от миналия март, в която не получават и лев подкрепа от държавата - с малки, близки до властта, изключения, след като десетилетия плащат данъци на същата тази държава...
Пък тези дни Комисията по културата на парламента се сети, с 2 и половина години закъснение, че Филип Трифонов й бил писал с молба за пенсия. Става в момента, когато шефката на същия този парламент Цвета Караянчева обвини президента, че й рутел имиджа на институцията. Ако не беше тъжно, щеше да бъде повече от смешно.
Много подходящо и доста цитирано през 2020 г., а и във връзка с гладуващите ни истински народни артисти - хора на изкуството, е стихотворението на Дамян Дамянов, което всички знаят по началните му думи: "Когато си на дъното на пъкъла...". По-долу го публикуваме изцяло, но много интересна е и историята му, както я разказа неотдавна в тв интервю вдовицата му Надежда Захариева. Тя се развива в края на 90-те години, когато 5-членното семейство на поета съвсем буквално гладува, без пари и без да има какво да яде, спасявано единствено от гаджето на дъщерята на поета, чиято майка работи в стол, та доставя поне по 1 порция на глава за обяд. На всичко отгоре авторът на някои от най-лиричните стихотворения у нас по онова време е в много тежко здравословно състояние.
Следвайки максимата от литературата, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се, пък и носейки името Надежда, Захариева се свързва с издателя Иван Гранитски и го моли да публикува неизвестни произведения на мъжа й. Той го прави без очаквания, просто за да помогне с малко на бедстващите. Поетът е против, но тя разстила на пода в хола им 117 творби, избира 57 от тях и ги преписва на машина. Носи ги в издателството. Избира името Още съм жив за стихосбирката.
Дамянов влиза в болница, единственият лъч за него е надеждата, че книжката ще излезе и ще донесе по-добри дни. Издателят се спешава, успява да достави някакви сигнални бройки. Вътре е и споменатото вече стихотворение за Дъното, което ще се превърне в най-популярното на идващия 21-век, особено пък в интернет - пространството, където всекидневно се шерва и шерва, и шерва от хиляди хора.
Става чудо - книгата достига 50 000 тираж - при гросмайсторски за поезия тогава 1000 бройки (днес е сведен до 300).
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
