Розовата вода Девин: наточена от чешмата, но не в Девин, а във Фотиново
Минералната вода Девин дори не е от Девин, а не е и минерална, тече си по тръбите в безизвестно село, което не е любим на Доган спа-курорт: поне водата с марката и розовия етикет! За разлика от сегашния кабинет, който не гъкна по скандала с отравянето на река и риба в Девин, признато от бутилиращата компания в общината, при други правителства се вземаха мерки. На 27 октомври 2008 г. 19 минути публикува материала, който ще прочетете и който поставя немалко неизяснени и до днес въпроси, в това число кой може да си позволи и как да заобикаля законите в нашата държава:
"Въпреки че в България има ясен закон за потребителите и санкции за подвеждаща информация и реклама, дори чуждите инвеститори се правят, че не го забелязват. Една от най-популярните марки минерална вода у нас е “Девин”. След като се оказа, че тя не е най-подходяща за консумация от бременни жени и малки деца, производителите хитро реагираха като лансираха подобни бутилки, сходен етикет, но с розова капачка. Само че въпросната вода нито е минерална, нито е от Девин.
Тя е от извор Балдаран, както с мънички букви, сякаш срамежливо, пише на етикета. А този извор не е в Девин, а в село Фотиново. Водата не е минерална, а тече по водопровода там. Т.е. със същия успех бихте могли да наточите така и на друго място. Въпросът е, че в създаването на нова търговска марка се инвестират милиони за реклама, докато бъде наложена.
19’ се обърна за коментар към заместник – министъра на екологията по водите Любка Качакова, която е и майка на две деца. Ето какво каза тя: "Розовата Девин" не се продава като минерална, а като изворна "Девин" и на етикета е изписано "Извор Балдаран" с малки букви. А под него е написано гр.Девин и седалището на фирмата там. Името на с.Фотиново изобщо не е изписано. Това е подземна вода от един извор край Фотиново, която с водопровод се докарва до бутилиращото предприятие в Девин.
Фирмата се възползва от това, че е наследила Девин като търговска марка, въпреки, че е географско понятие и де факто предлага с едно и също лого и марка две води, които нямат нищо общо. Оттам идва заблудата, че водата с розова капачка е от Девин, така както е минералната вода продавана в бутилки със синя капачка.
Водата от Фотиново или “Розовата Девин” като всяка изворна вода е подходяща за бебета. Аз на моите деца давах такава, когато бяха бебета. На етикета на “Синята Девин” коректно е изписано, че не се препоръчва за малки деца. Лошото е, че на етикетите на всички марки най-важните надписи винаги са с малки букви и често майките изобщо не ги четат. Когато в магазина купувах изворна “Девин”, забелязвах майки, които вземаха “Синя Девин”. Като ги питах, защо вземат Девин, те ми казваха, че е заради децата. Те просто са запомнили от рекламата името Девин и пълнят количките с такава вода. Без да обръщат внимание, че синята не е препоръчителна за бебета”.
Логично, след като вече знаем всичко около нередностите “от извора”, се поставя въпросът каква защита на потребителите осигурява законът, според който подвеждащата реклама е забранена.
Екологично чувствителната дама има мнение по темата: “Като потребител мога да кажа, че начинът, по който е етикитирана изворната вода “Девин” мен лично ме заблуждаваше. Аз разбрах, че “Розовата Девин” не е вода от находище Девин едва когато станах зам.- министър, който отговаря за водите.”
Оказва се пълен батакът и около проблема дали е редно някой да запазва географски наименования. Ами ако утре някой си регистрира с връзки марката “София” и забрани на всички останали, включително на кмета, да я използват без негово позволение?! Зелената Любка казва: “Законът за марките и географските означения в чл.12 е категоричен, че не може да се регистрира като търговска марка наименование, което съдържа регистрирано географско означение или негови производни. По този въпрос следва да се обърнете към патентното ведомство. Неотдавна видях бутилирана вода Пирин спринг и останах повече от изненадана, че някой си е запазил името Пирин. Поне имаше такъв знак след името Пирин изписано на латиница. Изглежда абсурдно”.
След публикуването на материала представител на 19 минути беше поканен на разговор в стил караница от пиарите на бутилиращата компания, която заподозря във фактите "политическа поръчка". Но не ги отрече. Оказа се, че тогавашната пиарка е политик, активист на партия, която в момента е в управлението.
При скандала от този уикенд пиарите на компанията признаха проблема, но не пуснаха пресрилийса на сайта на компанията или поне не бяха го сторили в тревожния уикенд. Сякаш нищо не е било. Няма данни екоминистърът или МОСВ да са глобили когото и да било - физическо или юридическо лице, както и да са взели изобщо някакво отношение по темата. А министърът е публицист.
