Рекорден срив в производството на ток
С над 3.3 млн. мегаватчаса по-малко електроенергия е произведена в България през 2020 г. спрямо предходната година. Това е спад от 7.6% на годишна база и представлява толкова енергия, колкото е произвела държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" през цялата минала година. Или казано по друг начин: има огромен спад в производството на ток, какъвто не е регистриран през последното десетилетие, съобщава Капитал.
Това обаче не е свързано толкова с ограниченията заради COVID-19 - при първото затваряне на икономиката през пролетта, което беше и по-значително като обхват, Електроенергийният системен оператор дори отчете повишение в натоварването на системата. А и общото потребление на електричество за годината е само с 2.4% (920 хил. мВтч) по-малко спрямо 2019 г.
Основната причина за намаленото производство се оказва фактът, че българският ток става все по-малко атрактивен за чуждите пазари.
Данните на Електроенергийния системен оператор към 27 декември показват, че изнесената от страната електроенергия е с 41.2% по-малко спрямо 2019 г. Така реализираният зад граница български ток през 2020 г. е бил едва 3.4 млн. мВтч, което е рекордно ниска стойност поне за последните 15 години, за които има публични данни. По-важното е, че не става дума за извънредно събитие, а за тенденция, която продължава вече няколко години - през 2018 г. например изнесената електроенергия е била почти 7.8 млн. мВтч, или с 230% повече от сегашния резултат.
Причината за драстичното свиване на износа на ток не е в липсата на производство, дори напротив - самото производство намалява, тъй като няма къде да бъде пласирана електроенергията. А това се дължи на високата й цена. През 2020 г. България често беше държавата с най-високи борсови цени на тока в цяла Европа и съответно търговците нямаше как да продават енергията зад граница.
Тъй като няма никакви причини българската електроенергия да стане по-конкурентна през 2021 г., може да се очаква, че спадът в износа ще се запази. А това означава още по-малко работа за въглищните централи и мини и още повече нужда от държавна подкрепа за тях.
Крахът на ТЕЦ-овете
Това, че топлоелектрическите централи на въглища работят все по-малко се вижда и от данните на ЕСО. Отчетеният през 2020 г. спад в дейността им е почти 17%, като той е основно заради ограничената дейност на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2". Всъщност понижението би било дори още по-голямо, ако енергийният министър Теменужка Петкова не беше издала извънредна заповед, с която задължи КЕВР да включи ТЕЦ-а с квота в регулирания пазар.
На този фон има съществено увеличени в произведената електроенергия от възобновяеми източници - общо с 6.7%. Най-голям е приносът на вятърните централи - 10.65%, докато при слънцето увеличението е 4.3%, а при биомасата - само с 1.7%. Заради намаленото общо производство на ток в страната обаче делът на ВЕИ се увеличава по-значимо - с цели 15.5%, и вече представлява 7.9%.
Ако се прибави и енергията от ВЕЦ, която също е възобновяема, то делът на зеления ток в общото производство през 2020 г. става 16.4%. Този резултат обаче е под прага от 18%, който страната трябва да покрива, като причината за това е именно в намаленото производство на ВЕЦ-овете заради сушата. В годините преди 2019 г. енергията от ВЕЦ беше два пъти повече и България отчиташе над 20% дял на зелената енергия.
