Проституцията, просията и безделничеството вече не са престъпления
КС отмени текст в НК по искане на Гешев
Практикуването на най-древната професия и искането на милостиня няма да бъдат смятани за провинения де юре, решиха магистратите, съобщи правния портал Lex.bg. Това стана след като Конституционният съд (КС) уважи искането на главния прокурор Иван Гешев и отмени текст в Наказателния кодекс (НК), който се отнася до тези две дейности за печелене на пари. Първата му редакция е от далечната 1975 г.
Настоящата поправка идва едва 31 години след като полагането на труд беше обявено от Конституцията за право, а не за задължение на гражданите. Сега от НК беше премахната не само разпоредбата, която обявява за престъпници проститутките и просяците, но и „безделниците” изобщо. Става въпрос за чл. 329 НК, който предвижда: „ал. 1 Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация” и . „ал. 2 Който системно се занимава с просия, се наказва с пробация за срок до 2 години”.
По отношение на просията и десетте конституционни съдии са били на едно мнение, а по отношение на “неморалния начин за сдобиване на доходи” с особено мнение е бил бившият служебен правосъден министър Янаки Стоилов.
В своето искане главният прокурор беше посочил, че "възприемането на труда като задължение и единствен източник на доходи е функция на тоталитарната държава, докато „в настоящата Конституция, източниците на законни доходи на гражданите могат да бъдат най-различни, включително и нетрудови такива.
Той беше, че оценката за нравствената страна не следва да има отношение към наказателноправната защита на съответните обществени отношения.
Разпоредбата е в НК от 1968 г., когато Конституцията (и тази от 1947 г., и последвалата я от 1971 г.) въздига полагането на общественополезен труд в задължение на гражданите на НРБ. Демократичната Конституция от 1991 г. обаче изостави разбирането за труда като задължение и предвиди в чл. 48, ал. 1: „Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право“.
Въпреки това, чл. 329 НК продължи да бъде действащо право и формално безработните бяха нарушители на закона. Съгласно практиката на Върховния съд (тълкувателно решение №29/1984 г.) за неморални се приемат доходите, придобити чрез проституция, сводничество и просия. А под ударите на наказателния закон попадат тези, които не упражняват общественополезен труд най-малко 4 месеца в годината.
След 1991 г. нормата се прилага противоречиво от съдиите. Някои постановяват осъдителни присъди за проститутки и просяци, опирайки се на тълкуването на Върховния съд, а други оправдателни – изтъквайки, че деянието е несъставомерно, а чл. 329 НК -противоконституционен.
Така през май 2022 г. Гешев атакува чл. 329 НК в КС и поиска разпоредбата да бъде обявена за противоконституционна. Той изтъкна, че тя не само противоречи на разбирането, че трудът е право на гражданите, но и под ударите ѝ попадат най-уязвимите.
„Често посредством тяхното преследване и наказване реално се облекчава наказателната репресия спрямо лицата, ангажирани с експлоатацията“, посочи главният прокурор. „Гражданите имат конституционно гарантирана от законите свобода да си набавят средства за препитание по всякакви правомерни начини, трудови и нетрудови, дори когато те могат да бъдат оценени като безнравствени“, аргументира се той.
