Пада последният соцбастион: Пенсионират шефката на Горнобанското училище, 80, след 35 г. на поста

Със заповед на министъра на културата Велислав Минеков пада последният бастион на соца – директорката на Горнобанското училище, където от 46 г. учат децата на бг елита при всичките му промени - Величка Велянова, сдава поста след 35-годишно управление. Колкото на самия Тодор Живков, чиято дъщеря Людмила е основател на школото в полите на планината Люлин.

80-годишната чиновничка най-накрая ще бъде пенсионирана с близо 2 десетилетия закъснение и за поста й е обявен конкурс. Който го спечели, ще се настани в нейния кабинет – по-голям и по-богато обзаведен от немалко министерски, ще вземе и служебния й автомобил.

От 1987 г., когато заема поста, Велянова го е напускала на два пъти за по някой и друг месец. Веднъж, при първото идване на СДС на власт, когато бившата учителка в лицея и съпруга на тогавашния депутат, сегашния евродепутат Александър Йорданов стана ресорен началник в Министерството на културата и за малко освободи от нея преподавателите и възпитаниците. И втори път при първия служебен кабинет на първата дама – премиер на България Ренета Инджова, когато Велянова се опита да принуди учениците да правят живи вериги пред портата на Националния учебен комплекс по култура, както е названието на училището.

А след неуспеха си да го стори поради съпротива на тийнейджърите, при своето „триумфално” завръщане на поста, изгони от училището сина на Александър Йорданов – очевидно, за да отмъсти на родителите му и да даде знак на всякаква вътрешна и външна опозиция, че времената на Сталин и Вълко Червенков са живи в Горна баня.

Но ето, че Минеков поставя точка на този култ към личността.

През годините на управление на Велянова Горнобанското училище стана арена за всички уродливи белези на „прехода”. Например, приемаха се без конкурс „деца на спонсори” – пълно опорочаване на модела на единствената образователна институция в страната, започнало да взема питомци единствено и само след конкурс – от първа група на детската градина, през първи и до последен клас в училището. Синът й основа частно училище в държавното, взе и някои от добрите преподаватели, използвайки базата на данъкоплатците.

Качеството на образование толкова спадна, че повече от десетилетие лицеят не може да намери място не в Топ 3, където е редно да бъде, не в Топ 10 на българските училища в годишните им класации, понякога не е и в Топ 20 дори. Освен голям срам, това е и сериозен въпрос към Министерството на културата, което го финансира, на фона на пъти по-големия от на всяко друго училище бюджет на Лицея.