Още се сринаха 7-окласниците на изпитите
Въпреки че част от тях имаха шанса "непознатият" текст на изпита по български език, даден от МОН, да им е познат от учебната тетрадка на Просвета - София, седмокласниците имат Среден 3 на миниматурата .
Средните точки от изпитите по български език и литература и по математика са съизмерими с тези от миналата година. Освен, че няма сериозно подобрение, анализът на министерството на образованието показва, че училищата, в които миналата година резултатите са били ниски, тази година са с още по-лоши постижения, обявиха от Министерството на образованието и науката (МОН).
Средно на изпита по български език и литература седмокласниците са изкарали 51.06 от 100 възможни точки. Това е леко понижение спрямо 2019 г., когато средният резултат беше 53.06 точки
Притеснително ниски остават средния брой точки на изпита по математика – едва 36.33 от 100 възможни. Той се е подобрил леко в сравнение с миналата година, когато е бил 33.62 точки. По-високият резултат по математика се обяснява и с това, че все повече ученици се опитват да решават и задачите с отворен отговор, а не само тези с избираем.
Дори и да не са стигнали до крайния отговор на тези задачи, голяма част от тях все пак са получили някакви точки за опитите си. Тази година 13 000 седмокласници въобще не са се опитали да решават задачите с отворен отговор, докато рез 2019 г. броят им беше 17 000, а в предходни години са достигали и 20 000 или около една трета от всички деца.
По-ниското постижение по български език се дължи на по-ниската успеваемост при въпросите с отворен отговор.
Само 8 ученици са с максимален брой точки по български език и литература. По математика те са 349. Трима седмокласници имат по 100 точки и на двата предмета, а 20 са с нула точки и по двата предмета.
Без подобрение
"Резултатите са сходни с тези от предходните години. Няма значително подобряване. Тревожно ниските резултати, особено по математика, остават", коментира министърът на образованието Красимир Вълчев.
Според него лошият среден резултат по математика се дължи на това, че учениците от прогимназиалния етап се затрудняват с усвояването на този предмет. Това ги демотивира. За това от образователното министерство анонсираха увеличаване на броя на часовете по математика в V – VII клас, както и олекотяване на програмата. Целта е да има повече време за упражнения и усвояване на материала.
Финансира се и изграждането на модерни кабинети по математика и природни науки, а целта е повишаване на интереса на учениците към тези предмети.
Вълчев добави, че анализът на министерството показва, че училищата с по-слаби резултати от миналата година не само не са ги подобрили, но са ги и понижили. "Ако има положителни разлики, те са повече при училищата със средни и високи резултати", коментира той. Припомни, че от ведомството са поискали от училищата постигане на определени резултати на изпитите в зависимост от представянето през предходната година. Повечето, и най-вече тези с ниска успеваемост на изпитите, не са ги изпълнили.
"За тяхно щастие имат оправдание – извънредната ситуация заради коронавируса", обясни министърът. Според него дистанционното обучение се е отразило негативно на постиженията на учениците, които растат в семейства, в които няма отношение към образованието. За тях липсата на пряк контакт и взаимодействие с учителите се е оказала проблем.
Няма промяна и в резултатите по области. Отново най-високи са те в областите София-град, Смолян и Варна. На опашката са Силистра, Сливен и Монтана. Училищата, които миналата година са били в топ 10 по резултати на двата изпита, в голяма степен запазват позициите си и през 2020 г.
Силни и слаби страни
Книжовноезиковите норми се очертават като основен проблем на седмокласниците, показва анализът на успеваемостта по отделните задачи по български език и литература. Става въпрос за знания и умения, които се учат още от началния етап на обучение. Те обаче остават проблем и при матурите в края на училищното образование.
Учениците подобряват уменията си за извличане на информация от текст. Имат обаче проблеми, когато трябва да направят косвен извод.
Почти половината от седмокласниците имат 0 точки на въпрос, свързан с творбата "На прощаване в 1868 г." на Христо Ботев. Това е изучаван текст при това във времето на присъственото обучение. На изпита по български език и литература от учениците се искаше да разчетат внушенията в цитат от творбата, но голяма част от тях не са се справили със задачата.
"Това е още едно доказателство, че учениците малко четат и художествени творби, и научни текстове. Затрудняват се да разберат какво им казват текстовете. Това е нещо, което отбелязваме и в резултатите на матурите. Личи и в международните изследвания", коментира Евгения Костадинова, директор на дирекция "Съдържание на предучилищното и училищното образование" в МОН.
Проблемни по математика се оказват задачи, свързани с проценти, които описват ежедневни ситуации, както и превръщането на десетичната дроб в обикновена, нещо, което се учи в V клас.
Мерки
За да се подобрят все пак резултатите на учениците, от образователното министерство разчитат на анализ и диагностика на индивидуалните пропуски на учениците на ниво училище. Според Евгения Костадинова гимназиите трябва да направят входна диагностика на учениците.
Другата мярка е поставянето и евентуалното постигане на целеви резултати на ниво училище.
В тестовете ще се увеличават и задачите с практическа насоченост.
От учебната 2022/2023 г. изпитите за гимназия ще включват въпроси по повече предмети. В теста по български език и литература ще има задачи и по други обществени науки като история и география. В изпита по математика ще се включат задачи и по природни науки като химия, физика, биология. "Една трета от задачите ще са по природни науки, останалите по математика", коментира министър Вълчев.
Той за пореден път обясни, че е по-важно да се измерва функционалната грамотност на учениците и уменията им за решаване на проблеми, а не заучените знания. "Чрез оценяването трябва да дадем сигнал на децата и родителите им, че важното е да четат много, да развиват множествена интелигентност във всички области. Не да заучават. Да четат, някога и безразборно. Все пак няма как без знания, защото не могат иначе да се формират умения, въображение и креативност", коментира Вълчев, предаде Медиапул.
