Не вярвам на политиците: С. Йончева от Катедралата на операта пред Кориере
От 24 най-големи световни звезди на опeрата, които се събраха за традиционното, но никога толкова бляскаво откриване на сезона в миланската Скала, най-престижният италиански всекидневник Кориере делла сера избра да пусне интервю в тържествения ден нашата Соня Йончева. За да потвърди статуса й на сопрано номер 1 в света тази сложна година. Ето и статията:
"Това е първият й 7 декември. Как си го представя Соня Йончева? "Емоционален, повече, отколкото можете да си представите, защото не е само мой, а на цялата опера. Отбор от големи гласове, които приеха поканата на Скалата да изпратят послание за единение и солидарност. И пожеланието, от което се нуждаем най-много: да бъдем отново заедно".
Харизматична и изкусителна, българското сопрано не крие ентусиазма си да бъде 1 от 24 на един невиждан празник.
"Скалата не можеше да остане затворена на 7 декември. Щеше да бъде много тъжно. Щеше да бъде загуба за всички и за музиката сама по себе си. Идеята да се пресътвори откриването на сезона, ако не може да се постави опера, е прекрасно. Това е повик в името на оцеляването на изкуството и наследството на човечеството".
Светът на операта беше сред най-засегнатите от коронавируса...
Музикантите и певците плащат невероятно висока цена. Мнозина останаха без всякаква работа. Бяха принудени да продават инструменти, да приемат всякакви ангажименти - шофьори, камериерки...Отчаяние. Защото се прави музика само заради страстта и посвещението. И да не си номер едно, това е изборът за цял живот.
Кой може да подаде ръка, за да има ново въздигане?
На политиците не вярвам, музиката е последното, за което мислят. А трябва да има съвършено различна загриженост за културата, да се приеме изкуството за истинска индустрия. Но и ние, щастливците да бъдем певци и музиканти, трябва да не престава да се опитваме. Това лято помолих Ролекс, на който съм посланик с Хуан Диего Флорес и Роландо Виязон, да направим концерти, чрез които да ангажираме стотици артисти. Това е само капка, разбира се. Но много капки правят море.
Откъде е това Ваше чувство за солидарност?
Откакто започнах да пея в един хор. Това е упражнение за живота, което учи на дисциплина и вслушване в другите. Да пеем заедно създава социална връзка, потушава протагонизма - звездоманията, кара ни да разбираме, че най-прекрасните неща се решават с колективна работа. Това е метафора за красотата и гражданското съжителство. Всяко училище трябва да има хор.
Но училището игнорира музиката...
Синът ми Матео, който е на 6, има за идол Бетховен. Което не е странно при моята професия, и при занаята на баща си, който е диригент. Но приятелите му в училище, които познават само рап, го подиграват заради това. Не се живее с едната класика. Аз самата обичам рока, израсла съм с Куин и Пинк Флойд, които по свой начин са гениални като Моцарт. Хубаво е да се слуша възможно най-много музика.
Кой е най-силният Ви спомен от Скалата?
Когато преди 10 години станах първа в конкурса Опералия на Пласидо Доминго. В този момент си дадох сметка какво значи да се пее и да се побеждава в Катедралата на операта. После емоциите, които изпитах, когато се върнах, за да пея в Бохеми...Не ми беше приятно да оставя Федра, анулирана заради пандемията. Дано да я направим пак.
На празника за откриването пеете ария от Андре Шение, а същата опера избра и Пласидо Доминго...
Доминго пее Врага на отечеството, а аз - Мъртвата майка. Тъжна работа, обаче текстът е пълен с надежда. Химн на любовта, която може да спаси всичко. Вярвам много в това.
Какъв подарък искате да намерите под елхата?
От материалните неща имам бая. Най-хубавият подарък този път е една стара българска песен, която посветих на хората на изкуството в моята страна (б.р.Соня разказа надълго за нея в интервю за СЛАВА и 19min.bg преди 3 месеца). Тя е част от моя нов албум Прераждане. Трябва да се родим за нов живот, от което толкова много имаме нужда.
