Ненаказаните отровители на пчелите
Източник: Валя Ахчиева | EURACTIV BULGARIA
В ранната утрин на 12-ти май, тази година, още преди изгрев слънце, пчелари отиват на своя пчелин в землището на село Петокладенци. От предния ден е започнала сеитбата на царевицата от фирма „Сортови семена – Вардим” , не само в тяхното село, а и в съседните – Стежерово, Божурлук и Татарци. Така е написал и представляващият фирмата – Светлозар Дичевски в уведомително писмо до кмета на село Петокладенци – от 11-ти до 13-ти май ще сеят.
ВИЖ ВИДЕО ТУК!
Само че, отивайки на пчелина, стопаните усетили, че не могат да дишат. Толкова задушлив бил въздухът тогава.
И пчелите… започнали да умират.
Морът сред пчелите в този край на Плевенския регион продължил цели 3 дни. Пчеларите ги загребвали с лопати, пълнели чувалите с мъртви пчели. Те знаели каква е процедурата по-нататък, защото това не им се случвало за първи път. Това се повтаря вече трета година.
На 14-ти май пчеларите пишат заявление до Областната дирекция „Земеделие” в Плевен. На следващия ден при тях пристига комисия от държавни служители и ветеринарни лекари, за да вземат проби от умрелите пчели и от плевелите. Пробите отиват в акредитирана лаборатория „Приморис – България” в Пловдив.
На 22-и май излизат резултатите. В изследването на пчеларя Христо Христов, същият, който не можел да диша край пчелина в онази ранна майска утрин, пише, че и в растителната, и в пчелната проба е открито веществото „тиаметоксам”.
Това съединение е забранено за употреба в ЕС от декември 2018 година. Според Европейския регламент, веществото може да се използва като препарат за растителна защита само в закрити помещения – оранжерии, например.
Тиаметоксамът е забранен
за пръскане в открити пространства, защото създава висок риск за пчелите. Те просто умират натровени. Други вещества също са забранени в ЕС по същата причина. Сред тях са „ клотианидин” и „имидаклоприд”. Пчеларите казват: „Натровиха ни пчелите пак”
Същото е било и през 2018-та и 2019-та година. И оттогава до сега – все едно и също: проверки, лабораторни изследвания и наказателни постановления, но наказанията падат в съда. В районната прокуратура в Плевен отказват да образуват досъдебни производства.
Тези, които използват
забранения препарат сякаш са недосегаеми
Пчелите са натровени, а отровителите остават ненаказани години наред.
Отиваме при пчеларите в село Стежерово, Плевенско, след като ни извикаха да видим и заснемем тяхната трагедия. Кошерите са 300 на брой. Те са в двора на къща в селото. Тук бяха дошли пчелари от целия Плевенски регион и всички те бяха преброили вече своите умрели пчели.
Стопанин на този дом е пчеларят Момчил Генев. Той ни показва умрелите пчели пред кошерите му. Истинска пътека от умрели пчели. Генев ни разказва, че пробите и резултатите от сегашния мор по пчелите се били забавили много и това било грешка. Властите миналата година били обещали, че ще има денонощни проверки, денонощно наблюдение на ставащото по нивите… Само че нищо такова не се е случило. Сякаш искат и сега да се потули всичко. Техните кошери били заобиколени от ниви, които се обработват от голям арендатор. Около нивите има акациеви гори. И когато пръскали нивите, пчелите идват от гората с цъфнали акации, прелитайки през нивата. Така те са поразявани и умирали, когато се връщали в кошера..
Пчеларят Димитър Николов от село Биволаре е участвал в цялата съдебна епопея с отровените пчели преди 3 години. Той твърди, че нямало наказани, защото
държавата с нейните институции явно не работи
Както и съдебната система. Районният съд бил осъдил въпросната фирма „Октопод” на първото дело, но след това апелативният съд отменил решението. Всички заведени дела през 2018-та и 2019-та година били за сметка на пчеларите. Всеки пчелар плащал по 840 лв. за лабораторни изследвания в частната лаборатория. Едната пчелна проба струвала 420 лв. И още толкова се плащало за растителната проба От известно време не работела и държавната лаборатория. Там изследването струвало около 60 лв, но като спрели държавните изследвания, всички пчелари вече плащали значителни средства на частната лаборатория. Затова и нямало много искови молби в съда. Защото това струва много пари.
„Първата година ни отровиха с хлорперифозетил, а 2019-та година ни отровиха с тиаметоксам” – гневи се пчеларят Димитър Николов. Той ми подава документите: “Ще ги оставя на вас тези лабораторни изследвания, за да видите,
какви неща има и в почвата? Какви отвори!
Забранени. Всичко е забранено, което е в почвата! С ненормално количество!”
Пчеларят отказва да съобщи в кое землище е тази почва, тъй като хората се страхували от саморазправа, но той не бил отчаян все още. Ако трябва българските пчелари ще стигнат и до европейските институции в Брюксел, след като българските власти не си вършат работата и не си подавали оставката.
Питам пчеларя Христо Христов от село Петокладенци дали една и съща фирма прави това?
„Да. Една и съща фирма. Защото в тези четири села, в които сме пострадалите, фирмата обработва 60 или 70 процента от земята, разположена на територията им. Миналата година, когато те сееха и пръскаха, това се случи в един ден и ние не можахме да открием или да създадем някаква хипотеза за отравянето. Но тази година пръскането стана два дни след сеитбата. Ние бяхме уведомени за това от служители на въпросната фирма. Дойдохме, отидохме на пчелините, затворихме ги и изчакахме да свърши сеитбата, а след това ги отворихме и… тогава започна трагедията. Пчелите се връщат, влизат в кошера и… не излизат. И кошерните пчели започват да изхвърлят пчелите-работнички.”
Димитър Чочев от село Въбел е категоричен:
“Това е екокатастрофа!
Казвам го съвсем открито! Аз също съм пострадал пчелар. Пред моите кошери е същото – черни килими от умрели пчели! Огромен брой хора са пострадали! Не е един пчелар да си подаде жалба и да плаща! Всичко става за наша сметка! И това са много пари за един фалирал бизнес вече! И тук идва въпросът:
Защо не разследват? Какво става?
Никой не реагира! Какво направи държавата? Пратиха проверки срещу пчеларите! Нищо не се разследва и не се реагира в момента! На моя пчелин нямаше други умрели животни, но има сигнали от колеги-пчелари за умрели пчелояди, гущери, таралежи, врабчета и змии дори”
На тази наша утринна среща с пчеларите е дошъл и кметският наместник на село Петокладенци – Марио Дончев. Той свидетелства, че когато се е случил този мор на пчели не били получили в кметството уведомително писмо от фирмата-арендатор за предстоящото пръскане. Това е изискване на Наредба 13 на Министерството на земеделието. Едва когато бил подаден сигнал от пчеларите и всички отишли на терен да видят за какво става дума, тогава било пуснато писмо от фирмата, че ще има третиране на земеделските площи в село Петокладенци. Фирмата била „Сортови семена – Вардим”, свързана с холдинга „Октопод инвест холдинг” с представител Светлозар Дичевски.
„Те и водата изтровиха в Петокладенци”
– възмущава се пчеларят Венци Павлов. “Да вземат проби и от водата! И от всичко!”
Обикаляме около кошерите с отровените пчели в двора на селската къща и питам стопанина Момчил Генев. Той разказва, че се пускат слухове, че пчеларите нарочно си тровят пчелите. Пчеларят казва: “Никога не бих си го позволил!…Искам да спре този терор!”
От село Стежерово потегляме към Плевен. Трябва да се разбере защо Областната дирекция по безопасност на храните не е била тревога и не е направена проверка на фирмите, които извършват сеитбата на царевицата. Защо този контролен орган под шапката на земеделското министерство не е сигнализирал прокуратурата, че някой използва забранени за употреба в ЕС препарати за растителна защита?
В кабинета на директора на дирекцията – д-р Иван Йорданов се появяваме внезапно с микрофон в ръка. Той ни покани да разговаряме и отговори спокойно само на първия ми въпрос: защо тяхната институция не се явява по делата в съда, за да защити наказателните постановления, които пишат на тези, които пръскат със забранени за ЕС вещества? А постановленията им падат в съда.и няма наказани.
Директорът д-р Иван Йорданов обясни, че юристът им бил дълго време в майчинство и с малко дете. Затова. Но, вече нямало такъв проблем. Когато започнах да задавам и други конкретни въпроси, атмосферата в кабинета на директора се нажежи:
“Г-н Йорданов, доказахте ли, че веществото е тиаметоксам и че той е вреден? Той трови пчелите 3 години!
Казах ви, нямам оторизация да излизам с изявления…
Знаете, че няма как да прескоча Вас, защото вие отговаряте за този регион! Пчеларите казват –„ Искаме да спре този терор!” Вашето лично мнение?
Всичко, което можем да направим, ние го правим. В съответствие с нормативните документи.
Не го правите!
Правим го!
Защо трета година измират пчелите, след като го правите? Коя е причината?
Не зависи само от нас.
А от кого?
Ами…факторите са много.
Кои са? Кажете един!
Казвам Ви в момента не мога да давам изявления! Нямам оторизация за това!
Пръскат ли се площите с препарат, който е забранен за употреба в ЕС?
Аз вече ви казах!…Има си ред! Обърнете се към Пресцентъра на Агенцията. Ако там съгласуват даване на изявление от моя страна – тогава!
Дължите този отговор на хората, на които единственото им препитание е това! Дължите този отговор!
Дължа го и го давам!
Мислите ли, че ще Ви се скарат от Министерството на земеделието, ако сте ми казали истината?
Казах Ви, правя всичко, което ми е по силите, в рамките на нормативната база, по която го правим.
Тоест, безсилни сте!
Правим, каквото трябва!
Безсилни сте пред арендатори, които пръскат с препарати, които убиват пчелите!
Където сме доказали пръскане, има съставени актове.
Има! Само че се точат делата и актовете падат в съда. Уведомихте ли прокуратурата за това?
Не! Повече няма да отговарям на Вашите въпроси!”
Явно на въпроса за прокуратурата директорът Йорданов не издържа и ми показа вратата. Аз си тръгнах с „Довиждане”, но в последния момент изведнъж се извърнах и го попитах отново: „ А спите ли спокойно нощем? Прави ли Ви съня неспокоен това, че пчелите умират?” Вратата на директорския кабинет се хлопна зад гърба ми след един вик: „Моля ви се!”
Защо не е отишъл директорът при районния прокурор на Плевен и не е подал сигнал за тровенето на пчелите години наред? Отиваме в районната прокуратура в Плевен, защото аз прочетох много странни постановления на прокурорите там. Всички те
отказват да образуват досъдебни производства
Защо?
Защото, според написаното от тях, те разглеждат казуса с натровените пчели по един член 216 от Наказателния кодекс. За да има престъпление, трябва да има умисъл в деянието.
Прокурор Здравко Луканов, например, счита, че нямало умисъл при тровенето на пчелите. Освен това, законодателството в България било приравнявало пчелите на вещи. В постановлението на прокурор Луканов от Районната прокуратура в Плевен от 11 февруари тази година пише:
„Фирмата „Троя Авто” – Варна, с управител Светла Дичевска и с едноличен собственик „Октопод инвест холдинг”, представляван от Светлозар и Светла Дичевски – стопанисва намиращи се близо до пчелина имоти. Пчелинът е на Димитър Николов от село Биволаре и той е констатирал подмор на пчели.”
„След анализ е установено, че смъртността на пчелите е причинена от отравяне с продукти за растителна защита, със съдържание на активното вещество „тиаметоксам”.
Но въпреки това, прокурор Луканов отказва да образува досъдебно производство, защото не считал, че имало данни за умисъл. Това било гражданско правоотношение и нямало данни за престъпление.
Аз разполагам с още един документ-изследване от акредитираната лаборатория „ Приморис-България” в Пловдив. Според изследването,
в почвите също са открити забранени вещества
Две от тях са – тиаметоксам и имидаклоприд. В Плевен открих и председателя на Областния пчеларски съюз – доц. Юлиан Станчев. Питам го – вярно ли е това, че веществото тиаметоксам е вредно и за хората? „Да. – отговаря доц. Станчев. – Най-напред било установено това за веществото хлорперифоз. Затова и то било забранено. Защото вреди на нервната система на човека. Чрез остатъците в храните, вредните и забранени препарати стигали и до пчелите, и до другите живи организми. И до човека. А плевенският регион наистина го оценявали като район с екокатастрофа, защото
са натровени с препарати много животни.
През миналата година имало случаи и с натровени хора. Дори тогавашният министър на земеделието Румен Порожанов бил дошъл заради един случай в Долна Митрополия. Отново не била спазена Наредбата на министерството на земеделието и били пръскани нивите при силен вятър. Отровният облак навлязъл в Долна Митрополия и две деца били засегнати от това. Те постъпили в болница.
Районният прокурор на Плевен – Пламен Петков най-напред ми обеща интервю, но след това отказа, с аргумента, че
шефовете не му разрешили да говори за това
Въпросът е: има ли член в Наказателния кодекс за замърсяване на природата при употреба на забранени вещества? Има, но в Плевен не го е открил нито един прокурор. Открил го е един съдия!
Тази част от историята я научих, след като отидохме в Районния съд в Плевен, за да потърсим информация за всички дела, които се водят там по казуса с натровените пчели през последните 3 години. От Районния съд ми предоставиха тази информация. Един преглед на делата показва, че постановленията, написани от контролния орган – плевенската дирекция по безопасност на храните, падат в съда! Наказанията падат на процесуално основание, защото
контролният орган не изпълнява задълженията си
по връчване на наказателните постановления.
Един съдия от Районния съд в Плевен със свое определение, разбива порочния кръг, в който се въртяха всички – пчели, отрови, държавни служители и…прокуратурата.
В своите решения съдия Димитър Кирилов потвърждава наказателните постановления от Областната дирекция по безопасност на храните в Плевен, след като фирмата, която пръска с препаратите, винаги ги жали. В определение от 21 май т.г. съдията стъпва върху Тълкувателно решение на Върховния касационен съд /ВКС/ и прекратява административнонаказателното производство и го праща на Районната прокуратура в Плевен, „ с оглед,
наличие на данни за престъпление по чл. 352 от Наказателния кодекс
Вероятно, съдията е разсъждавал така: Замърсена ли е природата? Да! Използван ли е забранен препарат? Да! Следователно, това е престъпление против околната среда! Сега ще видим, как ще реагират на това в прокуратурата и как ще разследват по материалите на делото, което им е изпратил съдията?
А ние с камера продължихме разследването си в Троян. Там очаквахме да открием за разговор или Светлозар Дичевски, или съпругата му Светла Дичевска. Научихме, че те живеят в Троян и фирмата им „Октопод инвест холдинг” има офис в града. След като открихме сградата на техния офис и позвънихме на звънеца, чухме глас: „Изчакайте малко!” После чакахме много. Звънихме отново, но дори спряха да ни се обаждат. Накрая излезе счетоводителка от офиса и ни съобщи, че нямало никой от ръководството. Нямало как да се обадят на господин Светлозар Дичевски, за да му кажат, че журналист го търси.
Не било редно да го търсят и по телефона
Това повтори счетоводителката на „Октопод инвест холдинг”. Нямали никакъв контакт с ръководството. Никакъв! И замина нанякъде. А тази история за пчелите и техните ненаказани отровители – не свършва до тук…
Край на първа част
