К19 не е смъртоносен, колкото напролет: Оксфордският епидемиолог П.Марков
0 починали в България С К19 в събота, отчете МинЗдрав в неделя. Епидемиологът - възпитаник и преподавател на най-престижния в света университет Оксфорд, от който светът очаква най-добрата ваксина за коронавирус до ноември Петър Марков, в момента работещ в Лондонската школа по хигиена, коментира разликата в първата и втората вълна на К19 с 40 пъти (!!!!) по-нисък от брой на починалите сега в сравнение с пролетната на седмична база в големите европейски държави, които бяха най-тежко ударени.
Ученият обяснява и защо заразените изглеждат повече - дължи се на увеличения брой тестове (в Италия в момента е двойно - над 100 000 - 120 000 теста дневно и въпреки това там бройките не достигат онези нива, а починалите са 50-100 пъти по-малко, отколкото бяха всеки отделен ден). Във Facebook специалистът подробно пише:
"За разлика от Италия, Испания и Франция вече са надхвърлили собствените си пикове на инфекции от края на Март. Франция го е надминала двойно. Погледнати така, данните за тези две страни изглеждат доста притеснително. Те показват, че там не се прави достатъчно за превенция и поведенческа промяна (носене на маски, спазване на дистанция и пр.) за да се контролира разпространението. По-конкретно покачването е резултат от две обстоятелства: премахване на повечето предпазни мерки от пролетта от една страна и фактора лято от друга – на хората им се иска да си починат, да се забавляват и поне за малко да забравят за „мерки“.
Въпреки това тези стръмни покачвания се реализират насред лято – сезонът с най-щедри възможности за поддържане на дистанция и предпазване. Въпросът е какво ли можем да очакваме през ноември, когато атмосферните условия станат благоприятни за вируса и всички започнем да прекарваме 90% от денонощието си в затворени и зле проветрени пространства.
За щастие, втората графика носи оптимизъм. Тя показва плаваща 7-дневна средна на броя на потвърдените смъртни случаи от КОВИД-19 и на нея се вижда, че и в трите страни броят на жертвите през новата вълна е цели 40 пъти (!) по-нисък от броя им по време на пролетния бум. T.e. oт една страна броят на потвърдените случаи е много по-висок отколкото преди, от друга – броят на смъртните случаи е само миниатюрна фракция от предишния брой. Как е възможно това? Има поне 2 обяснения на това наблюдение.
Първото е че се е увеличил процентът на заразените, които ние успяваме да идентифицираме в сравнение с този през март и април. Нарастване на процента на откритите заразени е чудесна новина по два начина. Първо, това показва че тези страни са станали по-добри в откриването на случаи, а това е ключова предпоставка за контрола на разпространението на вируса посредством изолиране и карантиниране.
Второ, ако понастоящем сме много по-добри в откриването на заразените, това би означавало че привидно по-високият брой на зразени внастоящата вълна е възможно да е резултат от по-доброто им откриване сега. Ако това е така, а данните сочат в тази посока, то броят на новозаразените в сегашната втора вълна в Западна Европа, въпреки привидностите, може да е реално по-нисък от този през пролетта и това има важно значение за еволюцията и контрола на епидемията през следващите месеци.
Второто потенциално обяснение на ниския брой смъртни случаи е че леталитетът в резултат на заразяване със SARS-CoV-2 реално значително е паднала в сравнение с епидемията през март и април. Промяна в риска от смърт може да се дължи или на по-добро лечение на тежко болните пациенти, или ако новата епидемична вълна засяга повече млади или другояче по-ниско рискови хора отколкото предишната. Налице са данни и за двата сценария.
През последните 6 месеца протоколите за интензивно лечение претърпяха еволюция, която значително подобри прогнозата на тежко болните пациенти в сравнение с началото. По-ниската средна възраст на заразените и боледуващите също така вече е факт от статистиките. От една страна, по-младите възприемат инфекцията като по-ниско рискова и по тази причина се пазят по-малко, особено в контекста на лято, ваканция и забавления.
От друга, възрастните хора с времето разбраха и оцениха рисковете за зравето и живота си, и постепенно са станали по-предпазливи. От трета, епидемиолозите в Западна Европа разбраха огромният епиемиологичен риск присъщ на домовете за възрастни хора и заедно със самите домове въведоха модели на работа редуциращи риска от внасяне на инфекция.
Понижената смъртност сега в сравнение с пролетта, освен основната си функция - спасяването на хиляди човешки животи, е важна и по друг начин. Тя демонстрира ползата от усилията да се пазим от заразяване в ранните етапи на епидемията и оборва погрешната логика от преди месеци, която гласеше „Какъв е смисълът да стоим заключени по домовете си? Ако вирусът е толкоз заразен, като се отменят мерките и излезем, пак рано или късно ще го прекараме.“
Ето това е смисълът: за човек, който живее във Франция например, и се зарази с вируса, шансът да оцелее е вероятно няколко пъти по-висок сега, в сравнение със заразяване през март. С времето научаваме все повече за вируса, все по-ефективно се предпазваме от заразяване и все по-успешно лекуваме болестта. Този процес на напредък в превенцията и лечението тече активно и в момента. Затова предпазването от заразяване е особено важно – колкото повече го отлагаме, толкова по-нисък е рискът въобще да се случи в бъдеще, и толкова по-нисък е рискът ако се случи, да завърши с тежко протичане или смърт.
И сега малко за Бъгария – нека погледнем средния брой потвърдени заразени в страната (на третата фигура, отново плаваща средна). Тук също има добра новина. Тя е, че средните стойности на броя заразени продължава да е 20 до 30 пъти (!) по-нисък отколкото във Франция и Испания например. Този сравнително нисък брой заразени в България е важен, както директно, чрез съпътстващите го ниски нива на заболевемост и смъртност, така също и с поддържането на относително нисък епидемичен потенциал за следващите седмици.
В същото време, има и не чак толкова радостни признаци. Тук могат да се изброят много късият, почти липсващ светъл период между първата и втората вълна в България, и неколкократно по-високият втори пик".
