Кой превърна Инфекциозна болница в селска лечебница?
Инфекциозна болница не приема достатъчно пациенти с коронавирус. Такива упреци се чуват все повече, при това отправени открито от началника на инфекциозната клиника във ВМА доц. Георги Попов и от директора на „Пирогов“ проф. Асен Балтов, предаде skener.news. Атаката е срещу завеждащия детското отделение доц. Атанас Мангъров, който се превърна в нещо като неформална опозиция на Националния оперативен щаб. Проф. Балтов дори призова доц. Мангъров да дава по-малко интервюта и повече да лекува болните.
Само че нападките срещу инфекциониста всъщност повдигат поредните въпроси за състоянието на здравната ни система, а адресатът им изобщо не е доц. Мангъров.
На 1 април тази година чисто новият централен корпус на Инфекциозна болница отвори врати. Там има 70 легла, предвидени за болни с COVID-19. За месец и половина лечебното заведение е приело по-малко от 100 пациенти, повечето от тях контактни на заразени с коронавирус или леки случаи. Болницата от години не разполага с реанимация и при нужда и досега препращаше тежките случаи към други лечебни заведения. Въпросът е кой допусна Инфекциозна болница да намали капацитета си от 430 легла (достатъчни за всички хоспитализирани към днешна дата с коронавирус – 365 души) на едва 120 легла и да закрие двете си интензивни отделения за деца и за възрастни?
През последните 13 години начело на СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров” е проф. Татяна Червенякова. Не доц. Атанас Мангъров. А за 11-те години управление на Бойко Борисов на поста здравен министър се изредиха д-р Божидар Нанев, проф. Анна-Мария Борисова, Десислава Атанасова, д-р Стефан Константинов, д-р Петър Москов, проф. Николай Петров и Кирил Ананиев. Но не и доц. Атанас Мангъров.
Така че други трябва да отговарят защо структуроопределящо звено е докарано до състояние като на повечето ни „селски“ – с кавички или без – лечебници. А съвсем между другото член на борда на директорите на „Инфекциозна“ е държавният главен здравен инспектор и член на оперативния щаб доц. Ангел Кунчев.
Как се разпределят пациентите с коронавирус в София, а и в другите градове с повече от едно лечебно заведение, досега никой не е обяснил, но в интерес на обективността никой не е бил и питан (даже и децата не се сетиха да зададат този въпрос на ген. Венцислав Мутафчийски). Официално РЗИ насочва линейките къде да карат заразените. По какви критерии става това си знаят само здравните власти, а обществена тайна е, че и преди епидемията болниците си избираха пациентите. Дали в момента човек с положителна проба сам може да избере дали и къде да се лекува, което е негово конституционно право, също не е съвсем ясно.
Към момента ситуацията изглежда така – Инфекциозна болница може и би трябвало да е водеща в лечението на случаите, които не изискват апаратна вентилация. Директорката проф. Червенякова обаче хич не се натиска да е на „първа линия“. Общинските пък и някои областни болници не могат да се справят нито с вируса, нито със собствените си проблеми, но ги натискат. Трети се натискат и показват, че могат, макар и с някои уговорки, като например липсата на инфекционисти, много заразени медици и хвърляне в дълбокото на специализанти и доброволци. Четвърти пък (основно частни и специализирани болници) просто гледат мача отблизо.
А за многото заразени медици си има логично обяснение, извън липсата на предпазни средства. Когато не си свикнал ежедневно да си в среда или в „зоната“, както стана модерно да се наричат COVID-отделенията, грешките са неизбежни. За справка – в Инфекциозна болница има само една заразена сестра, във ВМА, която разполага с модерна Инфекциозна клиника, болните медици са двама. Докато в „Пирогов“ (спешната болница не разполага с нито един инфекционист) заразените медици са 50. Във Видин пък самата болница стана огнище, а вирусът прати в карантина 43-ма лекари и сестри. Същото е положението в МБАЛ-Пазарджик и столичната УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, която дори няма COVID-отделение.
По отношение на финансирането на споменатите вече болници-статисти е твърде спорно дали е редно да получат 85 % от определения им от касата лимит за дейност по клинични пътеки. По закон НЗОК трябва да разпределя здравните ни вноски само за оказана медицинска помощ. И ако за ангажираните в битката с короновируса изглежда логично да се заплати дори 100 % от бюджета, то далеч от справедливото е парите на здравноосигурените да отиват за издръжката на практиктически неработещи болници, голяма част от тях частни. И едновременно с това същите здравноосигурени да пращат смс-и и дарения, за да има изобщо кой да ги лекува.
