Който свика ВНС, сам пада в него: сваляне от власт, изгнание или убийство преследват събралите спецпарламент
Нещастни са личните истории на свикалите досегашните 7 Велики народни събрания. Първото от 14 април до 26 юни 1879 г. за два месеца създава Търновската конституция, която и до днес някои смятат за най-добрата, която сме имали от 4 досега. Събранието и в голяма степен основният закон са диктувани от руския император Александър Втори, който слага за княз на България любимия си племенник и адаш Александър Батенберг, но година и половина по-късно е убит при поредния опит за атентат на 13 март 1881 г.
Второто Велико народно събрание, работило 1 ден – 1 юли 1881 г., е свикано на 27 април, за да вземе в свои ръце младият Александър властта, защото се чувства застрашен от идването на руския престол от неговия братовчед и също адаш Александър Трети, който цял живот го е ревнувал от по-топлото отношение на баща си към племенника, отколкото към него – собствения син на Царя Освободител, комуто е кръстен централният булевард с жълтите павета в сърцето на София.
Князът суспендира Търновската конституция, сменя русофилското правителство на Петко Каравелов, започва извънредни съдилища срещу изпълнителната власт, много от чиито представители, начело с премиера, бягат в Източна Румелия и се спасяват под чалмата на султана. Гласувани а и 7-годишни извънредни права на владетеля, ала той не успява да се възползва напълно от режима. След петилетка бяга от България.
Същият Петко Каравелов е регент, заедно със Стамболов, чиято политическа звезда на бъдещ диктатор точно изгрява, по време на третото Велико народно събрание, чиято цел е да избере нов княз. Събира се на 19 октомври 1886 г. и се спира на Валдемар Датски. Русия обаче не го харесва и на 1 ноември Петко Каравелов напуска регенството. Десет дни по-късно, под натиска на император Александър Трети, наследникът на Хамлет е принуден да се оттегли от трона, без дори да е сядал в него и да е коронован.
И без Велико народно събрание, нищо че е задължително по Конституция, делегация начело със Стамболов тръгва по Европа да търси друг княз и се спира на братовчеда на Валдемар – Фердинанд, когото среща в операта или в популярната сладкарница с кафе – театър „Ландтман” в центъра на Виена – и двете версии, все показателни за сериозността на мисията, имат убедителни поддръжници.
Той се съгласява и е узаконен за следващ монарх. С цялата смяна на герои и династии, ВНС заседава 9 месеца и половина. Петко Каравелов пък е вкаран в затвора от Стамболов, за да угоди на външнополитическия курс на новия монарх, когото Русия и останалите велики сили не искат да признаят. Накиснат е като съучастник в опита за убийство на Стамболов, при който загива финансовият му министър Христо Белчев.
Когато след 6-годишни усилия и това е постигнато, четвърто Велико народно събрание заседава две седмици – от 3 до 17 май 1893 г. уж по други дела – създаване на 2 министерства, което преди това е правено и без подобна височайша законодателна институция, а всъщност, за да промени в угода на княза правилата завероизповеданията на владетеля и престолонаследника му. Съдбата не пропуска да се саморазправи с усърдния Стамболов, свикал ВНС. Точно година и един ден след разпускането му, той престава да бъде премиер. А на 6 юли 1895 г. е посечен в центъра на София.
Петото Велико народно събрание, което заседава месец през лятото на 1911 г. е учредено с цел да узакони титлата на Фердинанд, който след обявяването на независимостта на България през 1908 г. и за царство, трябва да вдигне ранга от „княз”, което се равнява на западното „принц”, на „Цар”, което е с тежестта на „крал”. Разширяват се и пълномощията на монарха. Министър-председателят, който върши цялата работа около ВНС – най-богатият по онова време българин Иван Евст. Гешов, няма 2 години по-късно, се налага не само да напусне поста си, но за известно време и България.
Шестото Велико народно събрание от 7 ноември 1946 до 21 октомври 1949 г. е най-драматично и заради саморазправата с опозицията, но и с личните съдби на събралите го. Произведеният от него нов министър - председател, избран 16 дни след свикването, Георги Димитров не доживява неговия край и последните месеци преди да умре ( или да бъде убит от Сталин) се лекува в Москва. Председателят на ВНС Васил Коларов, който наследява другаря си като премиер, също умира малко повече от половин година след Димитров и 3 месеца след разпускането на ВНС.
Седмото Велико народно събрание се събира цял месец след първите демократични избори след преврата от 1934 г. – на 10 юли 1990 г. Организаторите му имат безрадостна съдба. Първият председател (президент) Петър Младенов, свалил Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г., е отстранен от поста си 4 дни преди първото заседание на парламента във Велико Търново. Неговият съратник, а според анализаторите и основен сценарист на предаването на Младенов и избора на Желю Желев за президент, за да остане премиер – Андрей Луканов, съставя второ правителство.
В него оставя постове за СДС, които никога не се заемат до свалянето му през есента на същата година. Личната му съдба се развива тъжно, след като минава и през ареста, а на 2 октомври 1996 г. е убит пред дома си в неразкрит до момента атентат. Той предизвиква уникален абсурд в юридическата практика: обвинените като убийци бяха оправдани, понеже съдът не приема представените от прокуратурата признания, изтръгнати с мъчения. И оправдава обвинените за мъченията за изтръгване на признанията на обвинените за убийци.
ВНС излъчва второ правителство на безпартийния Димитър Попов, което е коалиция между БСП, СДС и БЗНС – мечтата на Луканов е реализирана, но той е надигран от Виктор Вълков, в по-късни години бордовик в банката, където голям акционер е съпругата на Маджо, който го елиминира от премиерския пост с ключовите гласове на оранжевата партия. За година и 2 дни пълното с големи юридисти ВНС съставя новата Конституция на България. Тя не е подписана от 39 „велики депутати”, както ги наричаха тогава от СДС, сред които бъдещите членове на .... Конституционния съд Филип Димитров и Георги Марков, сега народен представител от ГЕРБ, евродепутатът от същата партия в коалиция с останалото от синята партия Александър Йорданов и други. Днес последните двама са големи противници на палатковите лагери и окупациите, макар че по времето на битката си срещу Конституцията, участваха в същите действия.
След Великото народно събрание организиралата го и спечелилата изборите за него БСП пада от власт „с малко, но завинаги” на изборите на 13 октомври 1991 г. от СДС. Синьото правителство удържа властта до 30 декември 1992 г., след като е паднало преди това при поискан вот на доверие след пресконференция на президента Желев през лятото и последвал „депесарски шут” от Ахмед Доган.
Последва кабинет с мандата на ДПС, в който негласно се включиха части от СДС и хора на БСП. Която дойде на власт отново след изборите на 18 декември 1994 г. с абсолютно мнозинство от 125 депутати, довели на власт кабинета Виденов. За който тогавашния и сегашен политтехнолог Андрей Райчев казваше, че ще управлява 12 години и няколко месеца. А той падна след 2 години.
