Киноа и чия vs. традиционни български храни в детските градини?
С екзотични или нашенски ястия ще се хранят децата ни?
Ще останат ли български традиционни храни в детските градини или ще бъдат изместени от сьомга и киноа?
„Съществуващият към настоящия момент сборник е от 2004 г. В рамките на тези 14 г. бяха разработени много европейски и национални документи. Всички рецепти, които са включени в досега действащия сборник, остават. Това са традиционни български рецепти и храни”, поясни за Нова Телевизия Веселка Дулева от Националния център по обществено здраве и анализи.
Отпадат пържените храни, но баничките остават и то с голямо разнообразие – с различни плънки от сирене, яйце, спанак, праз, ябълка, тиква и други. До технологичния минимум е намалено съдържанието на сол, захар и мазнини в рецептите. Това са хранителни вещества, които имат доказани неблагоприятни ефекти върху здравето.
„Запазено е количеството на хляба и хлебните изделия. Включено е богато разнообразие от пълнозърнести видове и те трябва да присъстват в ежедневния хранителен прием на децата”, поясни още Дулева, допълвайки, че по този начин старото меню остава, но просто са добавени нови неща.
„Най-коментираните култури – киноа и чия, се отглеждат в екваториални държави, в които няма никакъв фитосанитарен контрол. Те пристигат в България с кораби, в насипно състояние. Семената имат срок на годност 3 години. Всеки българин знае, че нормалните нетретирани семена с пестициди за последващо удължаване на срока на годност покълват при определена влажност и при смяна на сезоните”, коментира от своя страна Мариана Кукушева от Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
По думите й изместването на традиционната българска храна е голям експеримент с детското здраве, а идеята е да се намери пазар за така нареченото вертикално земеделие. „В сборника няма чия, тъй като тя не търпи никаква кулинарна обработка и нямаме нито една рецепта, в която да е включена. От 433 рецепти имаме 7 или 8, в които споменатите продукти са като алтернатива на традиционните български просо и ориз, например”, уточни Веселка Дулева.
По думите й сборникът има много други предимства, за които не се говори. Едно от тях е наличието на чисто месо. Изключени са колбасите като основна храна, тъй като в момента има практиката да се дават на обяд кренвирши или наденица. Изключени са имитиращите млечни продукти, както и продуктите, в които има изкуствени консерванти, подсладители и оцветители.
Мариана Кукушева от своя страна контрира, че рецептурникът още не е подкрепен от дружеството на детските ендокринолози, на гастроентеролозите, както и от педиатрите. „Експертите, до които нашите деца опират ежедневно, все още не са си казали мнението. Здравето на нашите деца не е хазарт и няма да позволим никакви външни интереси да се включат в темата обществени поръчки, захранване на децата с нетипични за България и непроверени като здравословност храни”, категорична бе Мариана Кукушева.
Предстои обсъждане на сборника в Министерството на здравеопазването.
