Каракачанов: Няма да се откажа да защитавам потърпевшите от произвола на маргинализираната престъпност
Дори и Комисията за защита от дискриминацията този път да преразгледа оправдателните си решения и да ме накаже с глоба, това няма да ме откаже да защитавам потърпевшите от произвола на маргинализираната престъпност.
За това е категоричен лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. Той излезе с изявление по повод решението на ВАС да върне за ново разглеждане жалбата срещу него в Комисията за защита от дискриминация.
Каракачанов напомня за пореден път, че несоциализираните маргинални групи представляват огромна опасност за националната сигурност на България.
Ето какво написа във „Фейсбук“ Каракачанов:
https://www.facebook.com/KrasimirKarakachanovVMRO/posts/4290382167640706
С решение, постановено на 9 юни 2021 г., Върховният административен съд е върнал за ново разглеждане в Комисията за защита от дискриминацията жалба срещу мен за изказване в с. Войводино. Предисторията на тази жалба е свързана с ефрейтор Димов, който беше жестоко пребит от двама развилнели се цигани в нетрезво състояние. В резултат военнослужещият беше с мозъчно сътресение и множество тежки наранявания по главата и тялото. При посещението ми на място в с. Войводиново се установи, че върху частен имот, напълно незаконно, има изградени множество постройки, самоволно включили се към електропреносната мрежа и ВиК. Разбира се и неплащащи ток и вода за разходите.
При проверката се установи, че многократно на тези незаконни обитатели на с. Войводиново са писани протоколи с предупреждение да съборят тези постройки, но без резултат. След побоя и моята намеса този случай беше разрешен от оторизираните органи, които си свършиха работата и гетото беше разрушено.
И това стана причина да повдигна темата за интеграцията на онази част от циганското население, която продължава да си позволяла такова поведение с мисълта, че е безнаказано именно защото са цигани.
Дали това мое изказване е форма на дискриминация или не, по смисъла на Закона за защита от дискриминацията, безспорно е юридически въпрос. Мотивите на това съдебно решение обаче са развити въз основа на две озадачаващи тези.
Първата е, че в България има „ромско етническо малцинство“ (http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/1b221d78a94aae88c22586ee00405c16?OpenDocument), което аз съм засегнал в неговата цялост с направеното изказване. А втората е, че това малцинство има колективно право на защита от „тормоз“ по смисъла на Закона за защита от дискриминация, в който се е изразило моето изказване.
Искам да подчертая изрично, че Конституцията на Република България е категорична. В България няма никакви етнически, религиозни или други малцинства. Не се признава малцинствен статут на която и да било група на какъвто и да е принцип. Българската конституция признава универсалните индивидуални човешки права и задължения.
И въпреки множеството цитирания на решения на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския съюз в мотивите на съдебното решение няма нито едно позоваване на решението на българския Конституционен съд по Рамковата конвенция за защита на малцинствата, според което в България малцинства няма. По силата на същата Конвенция, изрично казано в нейния обяснителен протокол, дори и в една държава – страна по нея, да има признати малцинства, Конвенцията не им предоставя никакви колективни права.
България е етнически толерантна държава. Правата на човека, прогласени в Конституцията и законите на Република България, са права на всеки български гражданин без значение от индивидуалната му етническа принадлежност. Такива са и задълженията, които законодателството ни установява. Приемането на Концепцията за промени в политиката на интеграцията на циганския (ромския) етнос трябваше да изрази политическата воля за запазването на етническата толерантност и разрешаването на реално съществуващи проблеми, които несоциализираната част от българските граждани от циганския етнос създават. Те са факт, който по безспорен начин доказва, че моделът на процеса на „интеграция“, прилаган до сега, е неправилен и не води до желания резултат. Този модел на „интеграция“ се изразява в това не да се възпитават циганите към спазване на законността и обществените норми на поведение, а към приучаване на мнозинството добросъвестни граждани да бъдат толерантни към противоречащото на установените правила поведение на несоциализираната част от циганския етнос.
Последните 30 години бяха похарчени над 1 млрд. лева за интеграция на това т.нар. ромско население. На хранилката за тези пари стояха десетки НПО, които уж се занимаваха да интегрират хората от гетата в българското общество. Ефектът обаче всички виждаме. Той е нулев.
Промяната в политиката на интеграция трябваше да се изрази в промяна на приоритетите. Водещи да станат онези мерки, които са насочени към ограничаване на причините за проблема – липса на образование и на трудови навици; наличие на явления, които се приемат за традиции в циганския етнос, но противоречат на правовия ред и съвременните морални ценности (напр. купуването на булки, фактическо съжителство между деца, саморазправи и др.), липсата на съзнание за спазване на установените правила и изпълнение на задължения.
Чрез извеждането на тези мерки като приоритетни държавата трябваше да изрази воля и да насочи усилията си за осигуряване спазването на принципите на правовата държава чрез еднакво третиране на всички български граждани. Ефективността на промяната щеше да се изрази в преодоляване на противопоставянето между българските граждани, породено от усещането за привилегированото положение, с което се ползват част от лицата от цигански произход. Нещо повече - този подход не само че не изключва, а извежда още един сериозен акцент в съдържанието на принципа на върховенството на закона. Чрез него се подчертава по безспорен начин, че недопускането и противодействието на проявите на нетолерантност и на езика на омразата е изискване към всички членове на обществото без разлика от тяхната етническа принадлежност.
Липсата на адекватна реакция от страна на държавата за решаването на проблема с поведението на несоциализираните лица, представляващи немалка част от циганския етнос, създава риск в близко бъдеще да избухне конфликт между тази част от циганското население и останалото население на страната. На сблъсъците в някои населени места не следва да се гледа като на изолирани случаи. Честотата им и обстоятелствата, при които се случват, дават основание да се направи извод, че все по-често ще се проявяват локални конфликти. Това от своя страна създава реална среда за възникване и на конфликт – битов, социален и етнически, в национален мащаб. Подценяването на тези изводи и омаловажаването им ще има непредвидими последици, в това число и за националната сигурност.
В последните години се проявяват и други обезпокоителни тенденции, свързани с нарастване на броя на ислямизираните цигани, както и на тези, които извършват престъпления, свързани с наркотиците, вандалски прояви и други правонарушения. Свидетелство за тези тенденции е не само случаят във Войводиново, но и тези в Пазарджик, Столипиново, Плевен и др. Това фактическо положение създава реална опасност за радикализация, вкл. религиозна на все повече лица от маргинализираните групи, а това от своя страна създава и реална опасност за националната сигурност.
Поради всички тези изводи категорично заявявам, че дори и Комисията за защита от дискриминацията този път да преразгледа оправдателните си решения и да ме накаже с глоба, това няма да ме откаже да защитавам потърпевшите от произвола на маргинализираната престъпност. Хилядите беззащитни български граждани, които ежедневно са бити, унижаване и пребивани, имат нужда от защита. А не извършителите на престъпленията срещу тях. Видно е в последните години, че при налагането на ултралибералния модел на политиката става все по-трудно да защитаваш националните ценности, морала и идентичността на нацията си.
Това обаче няма да откаже мен и всички българи, които искаме да живеем в единна национална БЪЛГАРСКА държава, от битката за национален суверенитет.
А що се отнася до БХК. Колко пъти пребити, изнасилени, унижени, ограбени български жени, деца или баби или дядовци през годините бяха защитени от тях? Тези хора насадиха усещането в обществото, че ако в България не си циганин, не си македонски сепаратист или ислямски фундаменталист, ти нямаш право на защита от неправителствена организация. Още по-малко от БХК.
Ето защо, госпожи и господа български граждани, честни данъкоплатци и патриоти, БОРБАТА ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ ПРОДЪЛЖАВА!
БЪЛГАРИЯ НЕ СЕ ПРОДАВА!
