Как 1 месец чакам TNT/FEDEX да придвижи от летището до центъра на София 1 чифт обувки?
На 17 март се навърши 1 месец, откакто TNT/FEDEX придвижва един чифт обувки за мен от летището в София до моя офис в самия център на града.
Последно аз търсих българското представителство на световната компания преди повече от седмица и отговорът на въпроса: „Къде ми е пратката”, беше: „Чакайте малко, да питам колежката”.
Проблемът е, че пратката е презокеанска, поради което се обмитява у нас. От TNT/FEDEX, посредникът, избран от изпращача, ми предложиха да свършат формалностите вместо мен, срещу което да им дам 36 лв. И ги получиха. Доставката струва 4 пъти повече пари от винаги точния според моя личен опит ЕКОНТ.
Все пак, от TNT/FEDEX Барак Обама взе девиза си: Yes, we can, „Да, ние можем” в превод на български, ако добре си спомням. Така че, как да не й се довери човек. Пък и при тези пари.
Особено, когато в точка 1 на изпратените и подписаните от мен тутакси документи, се споменаваше нещо за „до 2 дни” от упълномощаването и пролучаването за съответния административен номер се извършва митническото освобождаване, което според „колежката” трябвало да стане като реално получаване съвсем бързо, понеже сега нямало много поща – нали е Ковид.
Подчертавам, след като получих от изпращача инфото, че обувките ми са пристигнали в България, аз се обадих на TNT/FEDEX. Вместо те на мен, както би било редно.
Но това далеч не беше последното ми обаждане. Когато след седмица отново звъннах, понеже бяха минали повече от „до 2 дни” плюс още 1-2, колкото ми се струваше нормално за движение на пакет от точка А до точка Б, намиращи се на 10 км една от друга в един град, отново се обадих.
Оказа се, че нещо ми нямало документите, та ги пуснах пак. Най-накрая ми бяха изчислили и митническите такси – над 50 лв., което при първия разговор ме уверяваха, че „колежката” ще направи тутакси. Е, подсетих я. Това стана при третия ни личен разговор.
Тя обаче ме сюрпризира ден-два по-късно със следното: трябвало да дам документ от банката на моята кредитна карта за плащането, макар че – както сама каза – вече имат документ, че съм платил от изпращача, та и ми го бяха пратили. Получиха и това, нищо че беше абсолютно безсмислено протакане.
Мина още седмица. Пак аз звъннах, вместо те на мен, и ми си поскараха, че само ги притеснявам или поне аз така усетих нещата, защото работа отново не свършихме.
Мина още седмица, в която новината беше, че оня документ от точка Първа, дето ставаше „до два дни”, вече бил готов след 22 дни, ако не и повече. И тогава питах – добре, кога аз реално да си очаквам обувките?
Последва споменатия по-горе отговор: „Чакайте да питам колежката”. Така и чакам. Никаква колежка на хоризонта!
Не са ми звъннали кога и къде ще си получа фамозната пратка. Тя пътува 5 седмици през морета и океани – половин планета, беше предвидена да дойде за рождения ми ден, но минаха още 5 седмици, през които е в София, но не и при мен.
Нищо, че всичко съм си платил, пък и няколко „колежки” – коя по-нежно, коя по-строго, ми обясниха как вината всъщност е в мен.
Да, те наистина могат. Могат да се подиграват с клиентите и да превърнат нещо толкова елементарно в цяла сага.
Моля Ви, не се подлагайте доброволно на това!
Борис Ангелов, НЕдоволен клиент