Кабинетът бетонира членовете на КЗК след сделката с Нова
Кабинетът одобри проекта за промени в Закона за защита на конкуренцията, с който се предвижда по-дълъг мандат за членовете на антимонополната комисия, дава се възможност за повторната им избираемост и се създават условия за тяхната неотстранимост от постовете, съобщава Дневник. Проектът бе изготвен от самата комисия и оповестен за обществено обсъждане в навечерието на Коледа - на 21 декември. Кабинетът е дал зелена светлина на проекта, като в решението, изпратено до медиите, не се посочва никоя от съществените промени. Само се казва, че с проекта се въвеждат две европейски директиви и че се цели "осигуряване на последователност и устойчивост на национално ниво на правоприлагането на разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията и правото на ЕС в областта на конкуренцията".
Според сега действащите текстове седем са членовете на комисията с мандат от 5 години. Предложението е да остават на постовете за 7 години и да могат веднага след това да бъдат преизбирани. Ако промените бъдат приети преди насрочените за 4 април избори, това означава, че сегашният състав на комисията може да си запази постовете за още 7 години, тъй като мандатът им изтича през юни.
Една от четирите големи работодателски организации - БСК, реагира при оповестяването на проекта, срещу краткия срок, изтекъл на 20 януари, за общественото му обсъждане. Аргументират позицията си с това, че законопроектът предвижда изменения в основни институти на конкурентното право като контрол върху концентрациите, програма за освобождаване от санкции, събиране на доказателства, давност и др. Допълват, че в края на годината бизнесът е по традиция натоварен и така остават реално 2 седмици за формиране на позиция и дори изискваният по закон 30-дневен срок за обществено обсъждане в случая не е спазен, освен че обхваща и периодът на Коледа и Нова година.
Този състав на комисията взе редица спорни решения, сред които забраната на сделката между "Еврохолд" и българските активи на ЧЕЗ, променена по-късно на разрешение след изтичането на запис, в които с глас, силно приличащ на този на премиера, се призовава за натиск срещу кандидат-купувача. Също и недопускането на чешкия бизнесмен Петр Келнер да купи Нова телевизия, по-късно разрешено на братя Домусчиеви, глобата за "Хиполенд" по случай от компетенциите на друго ведомство и т.н.
Адвокат Христо Копаранов, специалист по конкурентно право, започнал кариерата си в Комисията за защита на конкуренцията, коментира пред "Капитал", че въпросните директиви, с които се мотивират промените в закона, не се отнасят до мандата на членовете на комисията.
Срещу проекта възразиха и от Сдружението за модерна търговия, което обединява повечето търговски вериги. Посочват, че в този му вид проектът ще затрудни търговията на дребно и ще влоши бизнес средата.
В проекта се създава нова глава "Нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти", която ще отмени сегашната "Злоупотреба с по-силна позиция при договаряне".
Според Сдружението за модерна търговия "неоснователно, немотивирано и без каквато и да е предварителна дискусия с бранша и заинтересованите страни" се въвеждат допълнителни състави на нарушения, които не представляват нелоялни търговски практики съгласно европейската директива и водят до "непропорционална намеса в свободата на договаряне между производители и купувачи на селскостопански и хранителни продукти". Посочва се и че предвидената санкция от 5% върху оборота за предходна година е прекомерна. Тя е свързана с нарушаването на редица забрани, разделени на абсолютни и условни. Сред абсолютните са да се плаща с над 30 дни отлагане за храни, таксуване на доставчика с плащания, които не са свързани с продажбата, ограничения за доставчика и др. Сред условните са нелоялни търговски практики, които принципно не са забранени, ако са предварително договорени - връщането на доставчика на непродадени продукти, без той да е заплатил за тях, таксуване от страна на купувача за складирането, излагането или включването в продуктовата гама и др.
