КЗП и БНБ мълчат за аферата ХелпКарма – Кредисимо
Нито Комисията за защита на потребителите, нито Българската народна банка – двете държавни институции, които би следвало да следят дейността на дружествата за раздаване на бързи кредити у нас и тяхната коректност във всеки смисъл на думата, отговориха на 19 минути до редакционното приключване на броя какви конкретни стъпки са предприели по последните разкрития с дейността на Кредисимо във връзка с Аферата Хелп Карма. Също така, защо не са взели предварителни мерки, след като връзката между двете е била ясна и преди репортажите на бТВ от последните 10 дни.
Ние, разбира се, с интерес очакваме включването на институциите с повече информация по темата, защото не е работа на медиите, а на щедро заплатените чиновници, на които данъкоплатците дават доста пари всеки месец, да следят дейностите, които са им подконтрполни, да проверяват и да санкционират.
Да не го правят, след като вече има и огромен обществен интерес пък наистина е напълно необяснимо. Освен по начин, който не е никак приятен. При соца, към който с уверени стъпки се връщаме, му казваха „втория” начин.
От гледна точка на кредитирането случаят Кредисимо – Хелп Карма, между които се доказа свързаност не само на ниво много близки роднини – управляващи и двете организации, но и транзакции между тях, е интересен и с още детайли.
В България при Орешарски се забрани участие на офшорни фирми в собствеността на банки със закона Цонев – Пеевски. А при Борисов 2, по предложение на депутати от Реформаторския блок, се прие това участие да бъде до 10% от капитала. Което се налага поради подозренията за възможно пране на пари и/или ограбване на данъкоплатците в държавата, където е основната дейност, с невнасяне на налози и такси в огромни размери. Подобни обстоятелства накараха целият свят, включително Европейският съюз, да наложи сериозни рестрикции на режима на офшорните компании и трансферите към тях.
Интересно е, щом банките у нас имат такива ограничения, защо подопечните за контрол и санкции на БНБ и КЗП дружества за бързи кредити нямат. Питаме, защото от бТВ стана ясно онова, което първо 19 минути написа, позовавайки се на разкритие на шефа на разследващия сайт Биволъ Атанас Чобанов в личния му ФБ, а именно, че Кредисимо е офшорна – в случая малтийска, собственост. Това беше потвърдено от самия акционер с 15% и до миналата година управляващ и ХелпКарма, и Кредисимо Константин Кръстев.
След отричане от страна на Кредисимо, той призна, че самият е връзката между двете организации. Притежава чрез фирмата си Адвенкос ЕООД 15% от регистрирания в Малта Кредисимо Холдинг лимитед. От извлечение на местния търговски регистър стана ясно, че другият акционер в холдинга, който държи изцяло Кредисимо България, е първият братовчед на боса на ХелпКарма Коста Кънчев. Бащата и брата на Коста пък са в управителния съвет на благотворителната платформа.
На този фон интересно е как изглежда на КЗП и БНБ практиката чрез дарения на платформата да бъдат събирани пари за погасяване на бързи кредити, като в много случаи дарителите не са били известявани, че сумите отиват за тази цел, а не за медицински нужди.
Скандалът е огромен не само от морална, но и от финансова гледна точка, както и за държавата като цяло, след като такива схеми не само са възможни, но са и публични, разиграват се пред очите на всички, институциите не вземат никакво отношение по тях, дори когато обстоятелствата гръмнат като скандал в медиите.
Политически привкус придава и фактът, че вероятно неслучайно, евродепутатът от ГЕРБ Ева Майдел лично се явява докладчик в Европарламента – сиреч вносител, на специален регламент, който улеснява дейността на платформи като ХелпКарма, както и на самата ХелпКарма в това число. Това става тази година, през пролетния локдаун, както самата Майдел се бе похвалила публично на личната си стена във Фейсбук, а беше и рекламирала с името си дейността на организацията.
Интересно е също, че след като ГЕРБ без никакво обяснение закри Фонда за лечение на деца, изведнъж на негово място се появи платформата ХелпКарма.
От 2-годишната й дейност става ясно, че между 5 000 000 и 8 000 000 лв. са задържани от платформата. Бухалката НАП не е дори проверила това, както и фактът, че са правени осигурителни измами в организацията, като целият фонд работна заплата е писан на даден 1 човек, за да се възползва от максималния осигурителен доход.
Така осигуровки се плащат върху 3000, вместо върху 80 000 лв. Осигуровките представляват, заедно с данъците 27,5% върху крайната сума. Следователно всеки месец по този модел са отклонявани други десетки хиляди лева – всичко това разкри бившият заместник-министър на финансите с ресор приходните агенции Георги Кадиев, а ние само го цитираме.
