За първи път! Всички мечки в парка край Белица спят зимен сън
От няколко дни всички обитатели на Парка за танцуващи мечки край Белица спят зимен сън, което се случва за първи път, откакто убежището е открито. Наско и Монти, последните двама, които упорито отказваха да заспят, накрая се предадоха и от няколко дни не са излизали от бърлогите си. Според управителя на парка Димитър Иванов, хибернацията на мечките е доказателство за доброто качество на живот: „Повечето мечки, които сме спасили от частни собственици или зоопаркове, не са спали зимен сън преди да дойдат при нас. В парка край Белица, благодарение на храненето и условията на живот, които са изцяло съобразени с естествените нужди на животните, техните инстинкти се събуждат. При някои мечки това се случи много бързо, в рамките на една-две години, докато при други отне много повече.“
Монти, който преди 7 години беше спасен още като подрастващо мече от хотел край Русе, заспа своя пръв зимен сън едва в края на миналата година. През последните години специалистите на „Четири лапи“ положиха много усилия да осигурят нужната среда и диета, които да предразположат Монти към хибернация, но малкият палавник така и не заспа. От миналата година Монти беше преместен в сектор заедно с една от най-бързо адаптиралите се към естествения начин на живот мечки – Мима. Очакванията бяха тя да го „научи“ как да си прави бърлога и да се подготви за зимен сън – нещо, на което в дивата природа майката учи малките мечета през първите две години от живота им. Резултатът от това съжителство не закъсня и тази зима Монти сам изкопа две бърлоги, но в крайна сметка предпочете още след първия обилен снеговалеж да се скрие в една от изкуствените, налични в неговия сектор.
Приютеният през 2014 г. от пловдивския зоопарк Наско също кара своя първи зимен сън. 28-годишният великан имаше много трудна адаптация към условията в парка и най-вече към големите открити площи. Още с пристигането си той отказваше да излезе от бърлогата си, като според експерти причината за това е своеобразна форма на страх от открити пространства, тъй като до настаняването си в Парка за танцуващи мечки Наско беше прекарал целия си живот на 10 кв. м. в бетонна клетка. По препоръка на декана на Факултета по ветеринарна медицина към Лесотехническия университет проф. Богдан Аминков, Наско беше подложен на експериментална терапия с антидепресанти, която даде добър резултат. Преди няколко дни, неочаквано за всички, Наско също се скри в своята бърлога и оттогава не е излизал – сигурен знак, че е изпаднал в летаргия. Бойка и Станди, двете мечки, които през 2015 г. „Четири лапи“ взе от незаконния зоопарк край Русе, тази година също заспаха своя първи зимен сън – още при първия по-сериозен спад на температурите в началото на зимата.
Хибернацията при кафявите мечки е естествен процес, чрез който мечките успяват да оцелеят през лошите зимни условия, когато хранителния ресурс в природата е изключително ограничен. Тя продължава от няколко седмици до няколко месеца в периода от края на ноември до началото на април и е предшествана от подготовка, през която мечката активно натрупва мазнини, които да й помогнат да издържи дългите седмици на сън. През този период животните започват да подготвят и бърлога, в която да прекарат съня си, като не е рядкост да изкопават и по няколко, докато намерят идеалното място. В дивата природа мечи бърлоги са откривани на най-невероятно места – в корените на дървета, в пещери и процепи на скали, дори в изоставени галерии на мини. Входът винаги е стеснен, а вътре мечката приготвя своето удобно ложе, което застила с шума, мъх и клонки. По време на хибернация сърдечният ритъм и дишането се забавят, а телесната температура се понижава съвсем леко. Случва се мечката да не спи дълбоко и дори за кратко да излиза от бърлогата. С настъпването на пролетта, когато температурите се покачват трайно, мечката се събужда и започва активно да възстановява изгубената по време на хибернацията телесна маса, която може да достигне до 50% от теглото й.
Противно на тенденциите в Парка за танцуващи мечки, през последните години у нас в дивата природа зачестяват случаите на мечки, които не са успяли да изпаднат в хибернация или се събуждат прекалено рано. Според експертите на „Четири лапи“ това се дължи основно на все по-активното навлизане на човека в естествената среда на мечките с дейности като строителство, изсичане на гори, лов, ски туризъм или събиране на гъби и горски плодове, водещо до намаляване на хранителния ресурс в периода, предшестващ хибернацията, през който мечките трябва активно да трупат телесна маса.
Паркът за танцуващи мечки е създаден през 2000 г. с усилията на „Четири лапи“ и фондацията на известната френска актриса Бриджит Бардо, като целта е да бъдат спасени всички мечки, които се използват за забавление на туристи в страната. През 2007 г. са приютени последните танцуващи мечки от България, а през следващите години паркът дава подслон на танцуващи мечки от съседна Сърбия, както и на мечки, отглеждани незаконно от частни лица или в зоопаркове у нас. На площ от 120 декара, предлагаща най-добрите условия за живот в близка до естествената среда, днес са приютени 26 животни.
Основана през 1988 г. от Хелмут Дунглер, организацията популяризира хуманното отношение към животните чрез последователни кампании и проекти. Дейностите на "Четири лапи" са резултат от проучвания и научна работа, както и от активно лобиране на национално и международно ниво. Усилията на "Четири лапи" са съсредоточени в помощ на животни, чието съществуване зависи изцяло от човека: бездомни кучета и котки, опитни животни, селскостопански животни, животни компаньони, както и отглеждани в неподходящи условия големи котки, мечки и орангутани.
Офисът на „Четири лапи” в България функционира от 2000 г. У нас организацията е позната най-вече с Парка за танцуващи мечки в гр. Белица и с проектите си за кастриране на бездомни животни. Всички проекти и кампании на „Четири лапи” се финансират изцяло от дарения, идващи от над половин милион поддръжници на организацията от целия свят.
