За изоставеното от Цвета К. ранено дете и разкарания Сънчо
"Един е град е добър за живеене, когато е добър за децата", твърди кметът на София. Освен за градовете, тая работа трябва да важи и за държавите. Но защо ли наричащата се Първи човек в държавата председателка на парламента Цвета Караянчева не взе със себе си на хеликоптера от шуменската до Правителствена болница раненото в катастрофа с нея при неизяснени засега, но познати ни от други казуси на НСО обстоятелства, 10-годишно дете?
Ако го беше направила, щеше да направи добро, да се прояви като истинска майка и баба по дух, като православна християнка и като стъпил на земята на човек. И щеше да спечели овациите на нацията, в чиито очи парламентът крета с 10-15% доверие в различните допитвания. Никой нямаше да следи в коя кръчма и до колко в малките часове на нощта с кого си е прекарвала почивния ден за сметка на данъкоплатеца.
Тя не направи онова, което не пиарът - инстинктът трябваше да й подскаже, а в същия ден друга интересно ( да не кажем по-твърда дума) управлявана институция като БНТ разкара от Първи канал, както е правилно да се каже на български език, при това навръх 60-годишнината си, единствената останала от онези времена рубрика. Тя е наричана нежно Сънчо поколения наред, а иначе позната като рубрика с названието Лека нощ, деца. Другата е По света и у нас.
Човек би приел, ако на нейно място беше тръгнало нещо гениално. Но не би. Толкова си могат. Рушат и не успяват нищо да съградят...
Неуважението към традициите и към децата от древни времена е заклеймявано от всички народи и философии. Май Конфуций, на името на когото днес министрите шеговито наричат вицето си Томислав Дончев, беше писал, че това е признак за "нарушаване на устоите". Казано с нашия български израз и филмово заглавие: "Дърво без корен"...
Жалко за децата на България!
