За Марешки работи и КФН
Освен споменатите вече в парламента НАП и митниците, още една свързана с финансовия министър институция дава рамо на Марешки. Фармацевтичната компания на варненския предприемач Веселин Марешки - Фармхолд АД, ще направи втори опит да се листне на Българската фондова борса (БФБ) пише Investor.bg.
Комисията за финансов надзор (КФН) обяви след свое заседание на 16 декември, че удължава до 21 януари 2017 г. срока за представяне на актуализиран проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия акции, издадени от „Фармхолд” АД, гр. Варна.
Марешки потвърди пред Investor.bg, че това означава втори опит за излизане на БФБ, но не даде допълнителна информация за публичното предлагане.
Преди една година Комисията отказа окончателно да издаде потвърждение на проспекта за допускане до търговия на варненското дружество.
„Фармхолд" е семейна собственост на Марешки, като беше преобразувано от дружество с ограничена отговорност в акционерно дружество през 2015 г. Справката в Търговския рефгистър показва, че компанията е с капитал от 1,99 млн. лева. Управител е майката на Веселин Марешки - Веска Марешка. Дружеството е регистрирано с предмет на дейност внос, износ, реекспорт и търговия, покупка на стоки или други вещи с цел продажба в първоначален, обработен или преработен вид в страната и чужбина.
Причината за отказа бяха недостатъци в подготвения проспект.
Преди това несполучлив опит за листване на БФБ направи и от дистрибуторската компания на Марешки – Фармнет.
"Ние направихме вече един безуспешен опит с основната дистрибуторска компания „Фармнет" да бъдем листнати. Когато това беше отказано, решихме да проверим дали проблемът е в резултати на предишната ни фирма и да опитаме с новата компания - "Фармхолд", коментира Веселин Марешки пред Bloomberg TV Bulgaria преди почти една година.
Тогава Марешки изрази разочарованието си от неуспешното IPO, като заяви, че „машината работи срещу всеки нормален инвеститор“. Бизнесменът обяви, че се разглеждат варианти за листване на чужда борса в Западна Европа, за да покаже, че „една и съща компания може да бъде приета на борса в друга държава, но не може да бъде допусната на борсата в България“.
