Защо бТВ открадна името Дишай? И 3 идеи за разследвания в тази връзка
Дишай е класически български филм - не просто документален, а единственият исторически документ за първите, при това абсолютно спонтанни и народни протести при соца, на които хората в Русе правят на нищо тогавашния партиен велможа - член на Политбюро на ЦК на БКП Гриша Филипов - нещо немислимо в тоталитарната система цели 45 г.
Филмът е направен, въпреки режима, въпреки тогавашната партийна линия, отстранила от БКП куп интелектуалци, защитаващи правото на хората в дунавската ни столица да дишат, включително съпругата на тогавашния парламентарен шеф Станко Тодоров - и досега най-дълго управлявалия в историята на България премиер (1971-1981 г.).
Пиша тези редове, понеже колеги от бТВ описаха претенциите за историчност на техния репортаж Дишай, излъчен в неделя. А шефът на Александровската болница - оня, който лично ни плашеше с недостиг на чували за труповете ни, които щели да извозват с камиони по Великден, като го направи от трибунката в Министерския съвет, с радост го шерна.
Няма да забравя как от същата болница дни преди да почине изгониха болната ми от рак майка, по онова време тежаща 10 кг, без да се брои 5 кг тумор в стомаха й - така загрижени бяха тамошните ръководители за пациентите в реанимацията си в този конкретен и доста крещящ случай, знам го от опита си на човек, видял съм го с очите си и няма да го забравя...
Не само, защото е Божа заповед, не бива да се краде, особено пък с претенции и особено от знакови образци на българското кино. Ако не за друго, поне от тази гледна точка, че те никак не са много, особено в документалистиката. А Дишай е може би най-честният филм в този жанр, който сме произвеждали в страната - не е поръчка, не е драматургизиран, не е нагласен като прочутия от същото време Дом №8 например, който също е покъртителен и също очертава нерешен до днес български проблем.
Дори не споменавам имена - всеки може да научи всичко от Гугъл, принципът е важен.
Много сме подкрепяли бТВ, оттам невинаги сме получавали коректност, но не става въпрос за приятелство, а за основни ценности в нашата професия. Особено, когато журналистиката има претенции за историчност и за документалистика.
Понеже рубриката на телевизията по идея се занимава с раследване, тази седмица даде точно във връзка с коронавируса две сочни теми, за които трите големи тв канала мълчат:
1. Не ние, понеже дишаме и се разхождаме, а управляващите и техният щаб с безхаберието им към осигуряването на сливенските лекари - самите доктори алармираха за това 4 дни преди смъртта на колежката си с тежка астма, усложнена от К19, водят до трагедиите, та и плашат медиците с наказания и другарски съд
2. Не ние, понеже дишаме, а управляващите и техният щаб първо се правиха на незабелязали, после опитваха да наказват, а накрая се сетиха да действат за видинските лекари - 33 от тях са заразени с коронавирус, та двама души хванаха К19 в болницата, където и починаха. За тях, освен шепа свободни медии като нашата, другаде няма да прочетете или да видите.
И още една тема, която бТВ странно защо не разследва - ето такъв един репортаж, а репортерите обожават да ги наричат "филми", гордо би могъл да се кръсти Дишай 2: от години Русе отново се обгазява, само че от френския завод Монтюпе там, не от румънски комбинат от другата страна на Дунава, както беше при соца. Властта се прави на глуха и няма - и националната, и местната. Само някоя и друга медия като 19 минути току напише нещо за естественото право на хората да дишат.
А, ако бяхме БНТ, веднага щяхме да излъчим оригиналния филм Дишай. Не за друго, ами като интересен спомен след 30 години преход - има ли промяна в България или затваряме кръг от спирала? Нали БНТ е обществена телевизия - интересна информация за размишление би поставило излъчването на култовия документален филм. Само напомням, че събитията в него се разиграват няма и година преди падането на режима на Тодор Живков.
Борис Ангелов
