Зала 1 на НДК 15 минути аплодира „Травиата“ на крака
Повече от 15 минути омаяната от музика и емоции публика в Зала 1 на НДК аплодира операта „Травиата“. Салонът бе препълнен от ценители, решили да си подарят пиршество за душата навръх Свети Валентин.
Диригентът Любка Биаджони цу Гутенберг, която е автор на сценографията, постановката и костюмите, укроти ръкоплясканията с шеговитото извинение „За съжаление, тази опера не можем да ви я изпълним на бис, защото главната героиня вече е на небето“.
Дребни наглед детайли, талантливо съобразени с обстановката в НДК, накараха меломаните да следят не само изящната творба на Джузепе Верди, а и да оценят по достойнство таланта на баронесата да насити със смисъл всеки жест.
Присъствието на оркестъра „София Симфоникс“ на сцената по време на цялото действие контрастираше с пестеливата сценография - диван-лежанка, кресло и малка масичка, но в замяна на това с антична стойност. От двореца на баронеса цу Гутенберг в Германия. Вълнуващо бе и началото. След традиционното ръкуване с концерт-майстора, Любка Биаджони запали една по една свещите на старинния светилник и замахна с палката.
Музиката предизвика такъв полет на духа, че едва ли мнозина са забелязали, че диригентът направлява оркестъра и изпълнителите без партитура пред себе си.
Изключителният хор пък се качи на сцената, преминавайки по пътеките в залата. Изобщо, певческият колектив бе едно от основните действащи лица в спектакъла с естественото си поведение и участие в масовите сцени.
Дори задявките между някои от хористките и мъжете от първия ред на публиката бяха естетически оправдани и с мярка – поредното доказателство за съчетанието на талант и вкус при Любка Биаджони.
Тази комбинация си пролича и при подбора на изпълнителите – носителката на наградата „Пучини” за 2015-а Марта Турбидони, баритонът Антон Керемидчиев, който има стабилна световна кариера и младият, но даровит тенор Михаил Михайлов.
Препълненият предимно с млади хора салон вибрираше от сливането на публиката с музиката. Тази постановка на „Травиата” докосна сърцата, без да сваля операта от нейния пиедестал.