Закриват половината областни болници за дългове, заплашен и Пирогов?
Докато Военна болница с нейните рекордни дългове продължава да получава извънредни финансови инжекции от държавата – последно 20 млн.лв. или още един бюджет преди броени дни (за коя ли поредна година), новият здравен министър заплаши със закриване останалите болници, които имат затруднения. В повечето случаи лечебници като Врачанската или Ловешката имат борчове за стотици хиляди лева, не за стотици милиони, какъвто беше случаят с лекуващата властта Военна, но излиза, че не може да им се помогне.
Ананиев припомни, че дълговете на държавните лечебни заведения са 420 млн. лв. – т.е. повече от увеличението на парите за здраве на нацията догодина или иначе казано, без 2018 г. да е започнала, вече системата е на минус.
Просрочените борчове са 162 млн. лв., а сред първите проблеми, с които се е заел начело на МЗ, е именно финансовото състояние на болниците. Напомняме, че освен дългогодишен зам.-министър и за кратко министър в бюдежтното ведомство, той оглавяваше не друго, а Националната здравно-осигурителна каса, сиреч ситуацията едва ли е нова за него.
"Влизаме във всяка една държавна болница и правим анализ на цялостната й дейност, отделение по отделение, виждаме къде са ефективните и неефективните разходи", обясни Ананиев. Финансово неизгодните, ще се фалират.
Според последния анализ, подготвен от предишния министър Николай Петров, към края на миналата година в групата на болниците, чиито приходи не покриват разходите и са наложителни оздравителни планове, са областните болници във Враца, Бургас, Сливен, Кюстендил, Пловдив, Ловеч, Ямбол, Силистра, Габрово, Търговище, Шумен, университетските във Варна, Стара Загора и Русе, ортопедията в Горна баня, Пирогов, университетската болница по неврология и психиатрия Св. Наум, педиатрията в София, ИСУЛ, Александровска болница, областният онкодиспансер в София.
Част от тези болници са и в задълбочен процес на декапитализация: ИСУЛ, Александровска, Пирогов, ортопедията, болниците във Враца, Ловеч, Бургас, Пловдив и Стара Загора. В огромната си част всички тези закъсали болници са структуроопределящи и, да се надяваме, е малко вероятно да бъдат закрити.
В групата на лечебните заведения в тежко състояние са и болниците по белодробни болести в Перник, Велинград и Роман, болницата за рехабилитация в Мездра и психодиспансерът в София, при които рискът от закриване е по-голям.
Странно е, че вместо да спре ръководствата да крадат чрез различни хватки на източване, които 19’ вече 9 години описва, на лечебниците ще се гледа счетоводителски, а не като последна надежда на милиони българи – представителите на нацията с най-висока смъртност, най-висока заболеваемост от сърдечно-съдови, ракови и др. тежки диагнози.
Ананиев все пак смята, че лошите финансови резултати на болниците се дължат както на зле финансирани клинични пътеки, така и на лош мениджмънт и корупционни практики „на места”. За заделяне на 25% за партийни каси той не говори. „В момента се анализират и тези въпроси, за да може да се противодейства”, обясни министърът и припомни, че предстои догодина да се актуализират цените на най-зле платените клинични пътеки.
"България е на трето място в света по брой на болници на 100 000 души население и на второ място в Европа по същия показател. Съгласете се, че така няма как да се продължава", отбеляза министърът. Въпросът е обаче има ли извън областните градове изобщо достатъчно лекари, даже аптеки и ще бъде ли възможно да вдигнем скоростта на спешната ни помощ, т.е. без болници да бъде помагано на хората, отдалечени от тях, особено в зимни условия. След като даже в София понякога трябват часове за пристигането на линейките на броени километри. Тези неща ресорното министерство засега отказва да анализира.
