Евро: от 2025 или 2026 г. у нас
„1 януари 2025 г. е възможна (!!! Б.р. – в превод от брюкселски не задължителна или реална) дата за присъединяването на България към еврозоната”, заяви пред Нова изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия по икономическите въпроси Валдис Домбровскис, който е на посещение в България.
Домбровскис обаче подчерта, че трябва да бъдат изпълнени критериите от Маастрихт, включително и тези от европейския механизъм.
По думите му в момента основната спънка пред страната ни, за присъединяване към еврозоната от 2024 г., е инфлацията.
„Тя подлежи на оценка на експертите от ЕК. Тази оценката показва, че критерият за инфлацията няма да може да бъде покрит, затова трябва да отложите”, заяви Домбровскис.
Запитан за четирите закона, които не бяха приети от 48-ото НС, Домбровскис отново каза, че основното е високата инфлация, а законите се отнасят за периода след европейския валутен механизъм. „Това са закони, които трябва да бъдат гласувани, защото това също ще бъде оценено. Но като срокове е възможно тези закони да се приемат за няколко месеца. Докато инфлацията изисква повече усилия”, каза Домбровскис.
Според него не е притеснително отлагането.
„Понякога европейския валутен механизъм се нарича „чакалня”. Както казах, важното е да не се отклоняваме от пътя заради това закъснение. Някои страни са чакали много по-дълго в т.нар. „чакалня”. Като например Латвия и Литва. Те бяха 8-9 години в тази чакалня, за да могат да се присъединят. Мисля, че разумното време за изчакване на България ще бъде по-кратко”, каза Домбровскис.
Напомняме, че инфлацията за последната година, която ни отне шанса за Еврозоната и двойно по-висока от средната за нея, беше основно натрупана по време на редовното правителство Петков – Нинова, като освен обективните фактори – увеличението на енергийните цени, се добавиха и нарочни домашни като например говоренето на ресорния вицепремиер и лидер на БСП за цените на различни продукти като олиото, а също въвеждането на проинфлационни мерки, за които страната ще бъде и санкционирана от ЕК като отстъпките за гориво, говоренето за които с месеци напомпа котировките, докато правителството не използва възможностите като златната акция за контрол и допусна наднормени свръхпечалби за руския монополист на нашия пазар Лукойл.
Където дълги години директорства съпругата на същата Корнелия Нинова, а другият вицепремиер Асен Василев провеждаше тайни срещи с подчинения на Кремъл след изгонването на собственика от фирмата енергиен гигант.
„Най-реалистичната дата за влизане на България в еврозоната е 1-ви януари 2026г”, прогнозира пред БНТ топикономистът Владимир Сиркаров. Според него тази дата е най-оптимистичният сценарий с оглед на процедурите по присъединяване, на макроикономическата картина и на перспективите пред управлението на публичните финанси:
„В момента не изпълняваме критерия за инфлация (не повече от 1,5 процентни пункта над осреднената стойност между трите страни членки на еврозоната с най-ниска инфлация). Паралелите с Хърватия, която влезе без да изпълнява този критерий, не са толкова коректни. Причината е, че разминаването в инфлацията в България е много по-голямо, в сравнение с това при Хърватия. Следователно компромисът за България трябва да е много по-голям и заради това доста по-малко вероятен.
2023г. поставя потенциални проблеми по други два критерия – бюджетния дефицит и дългосрочните лихвени проценти (средна доходност по десетгодишни държавни облигации да не
надвишава 2 процентни пункта осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация).
С оглед на политическата криза и популизма от почти всички политически субекти, е много вероятно бюджетният дефицит да бъде доста над 3% от БВП. Това, заедно с глобалната ситуация на затягане на паричната политика, са фактори, които внасят риск и към осезаемо покачване на цената по държавния дълг.
Тези данни се взимат предвид от ЕК и ЕЦБ, дори и ако оценките на критериите в извънредния конвергентен доклад да не обхващат 2023г. Средносрочната (1-3 години) бюджетна прогноза и макроикономическата картина са много важни в определянето на стабилността на ценовите нива и управлението на публичните финанси.
В този контекст реалистичната дата за влизане в еврозоната, при положително развитие на икономиката, е 1-ви януари 2026г”.
