Европейската комисия за трети път разреши държавата да даде пари на БДЖ
Тест за отношението на правителството към железницата, ще бъде и визитата на Зоран Заев
За трети път Европейската комисия разрешава на държавата да помогне на БДЖ с 224 млн.лв., съобщават от Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт. Предишните два пъти кабинетът Борисов 1 не отпусна никакви средства на Железницата. Третото искане се свързва с желанието на кабинета да помогне на БДЖ, като даде летище София на концесия и със сумата от сделката покрие дългове на националния превозвач.
Тъй като до момента политиката на българските правителства бе като цяло рестриктивна и неглижираща проблемите на БДЖ, изразяваме съмнението си, дали и този път управляващите ще подкрепят с реални действия Железницата, която иначе е абсолютен европейски приоритет. Доказателството за по-скоро пасивната позиция на властите е видно в немалка степен и в подготвената за приемане
Стратегия на транспорта до 2030 г., която дефакто мина без публично обсъждане и широко медийно внимание, въпреки че третира един от най-важните сектори в икономиката.
Трите случая на искане за допустимост на държавната помощ са публикувани на официалната страница на Европейската комисия. Първият е от 2009г. - когато Румяна Желева внася искане за държавна помощ към ЕК за 26 млн. евро. Въпреки, че Комисията не предявява претенции и дава разрешение, правителството не отпуска средства на БДЖ.
През 2010г. е изпратено второ запитване за сумата от 127 млн. евро. Европейската комисия отново няма претенции и разрешава, но пари за БДЖ отново не са отпуснати. Така се стига за случая от 2011г., когато е направен План за преструктуриране на БДЖ, с включена приватизация на Товарни превози. На това запитване, Комисията коментира: Планът за преструктуриране на включва реално проучване на пазара; Изглежда, че продажбата на излишен подвижен състав не може да бъде взета предвид като компесаторна мярка, тъй като тази продажба не оказва въздействие върху конкуренцията!; Българското правителство не е обяснило защо по негово виждане бъдещата приватизация на БДЖ „Товарни превози” може да се квалифицира като компесаторна мярка”, а от България са поискани допълнителни разяснения.
Такива разяснения явно са дадени по времето на служебния (тогава) министър Николина Ангелкова, а кореспонденцията е продължена по времето на кабинета Борисов 2 с желанието на министър Ивайло Московски да даде летище София на концесия и с парите да покрие дългове на държавната Железница. В крайна сметка, от хронологията по казуса на страницата на Комисията в интернет, става ясно, че мерките, които предлага правителството нямат характера на държавна помощ.
Обръщаме внимание и за необходимостта средствата да се изразходват прозрачно и да се проведе реална реформа, която да направи железницата конкурентоспособна. Също така, и да се извърши пълна ревизия на действията от приемането на Закона за железопътния транспорт през 2001 г., включително начинът на разделяне на БДЖ и НКЖИ. То породи огромни изкуствени разходи и дългове между предприятията, значително влоши тяхната ефективност на работа.
И до момента, а и за в бъдеще разделянето може да бъде и само счетоводно без необходимост от отделни предприятия. (директива 91/440) Необходимо е да се знае и че в края на мандата на кабинета Борисов 2, от отговор на Ивайло Московски на питане от депутата Вили Лилков от ДСБ, стана ясно, че по Договора за обществена услуга, подписан през 2009 г. с БДЖ, държавата дължи над 1 млрд. лв. на дружеството за закупуване на подвижен състав, а от тази сума са дадени 86 млн. лв. Нашето питане е – какво ще се случи с тази сума. Ще изпрати ли правителството нотификация и за нея или не?
БДЖ и до момента не е било бенефициент от оперативните програми на ЕС за закупуване на подвижен състав, а всички средства за периодите 2007 – 2013 и 2014 – 2020 г. бяха използвани за закупуване на метровлаковете в София. Тест за отношението на българската държава към най-екологичния и енергоефективен транспорт ще бъде и очакваното с интерес посещение на новия македонски министър-председател Зоран Заев.
Ние питаме дали най-после ще започне разговор по същество за жп линията София – Скопие като част от коридор №8, която се отлага за строителство повече от 120 години и би била нагледен пример за добросъседските отношения между двете държави и интеграция на Западните Балкани. Ние настояваме трасето да бъде проектирано с подобрени параметри, защото досегашният замразен вариант залага занижени характеристики, които ще оскъпят ненужно превозите и няма да доведат до повишение в достатъчна степен конкурентоспособността на това направление да привлече трафик от съществуващите транспортни коридори.
Източник: topnovini.bg
