ДЕСЕТ КВАДРАТНИ МЕТРА - изложба на Райна Тенева в the fridge

“Десет квадратни метра” изследва персоналните намеси в публичното пространство на Истанбул. Тези изолирани интервенции, като реакция на политическите действия или бездействия, са изходна точка в работата. Нарегламентираната, често хаотична намеса на хората в заобикалящата ги среда, осъзнато или не цели да запълни определена потребност от жива материя – саксии срещу бетон.
Сборът от тези интервенции може да бъде видян като подсъзнателна демонстрация и търсене на някакво общочовешко право.
Зеленото пространство се превръща в почти елитарно понятие за съвременните градове. Индивидуалните начини за справяне с липсата имат различни физически проявления. Понякога имат просто декоративен характер. Друг път участват в промяната на градската среда – свързват, разделят, конструират нови пространства.
Тези хаотични и повсеместни реакции са като безшумни, зелени експлозии. Отвоюваните територии като модел, или по-точно мостра на нещо, което би трябвало да е там.

След разрушителното земетресение близо до град Измит през 1999 г., Tурция решава да увеличи зелените площи в града до препоръчителните от Световната здравна организация 10 кв.м. на глава от населението. Нещо, което никога не става факт.
В Истанбул днес живеят около 14 млн. души, като на всеки се падат по по-малко от 3 кв.м. зелено пространство. В ход е строежът на трето летище, както и на трети мост през Босфора, свързващ Азия и Европа. Мостът пресича северните части на Истанбул, където се намират малкото останали гори с незасегната екосистема. Когато през 1995 г. проектът за изграждане на трети мост през Босфора е представен за пръв път, тогавашният кмет Реджеп Таип Ердоган го определя като “убийството на Истанбул”. Години по-късно неговото правителство дава ход на строителството на моста.
Вътре в сърцето на града процесите на урбанизация, обслужващи предимно частния, политически обвързан интерес, водят до изчезването на все повече зелени площи и влошават качеството на живот.
Безконтролното строителство на свой ред генерира поле за индивидуална и също така нерегламентирана изява на човешките потребности, свързани с естетиката на ежедневието.
Наричам я естетика на ежедневната липса.
Наблюдава се най-вече в гъсто населените, централни части на града, където хората практикуват различни начини, за да компенсират тази липса.

*Истанбул е кандидат за Зелена европейска столица през 2017

Райна Тенева е родена през 1986. През 2011 завършва “Фотография" в Националната акдемия за театрално и филмово изкуство Кр.Сарафов. Работи в областта на документалната и наративна фотография. От 2013 заедно с Десислава Павлова развива платформата “бюро артрекърд”, която е посветена на изследването и документиране на художествени практики в България. Фотографията и подвижното изображение са основни средства за изследване на обективната реалност, която винаги е в процес на физическо или смислово преструктуриране, изчезване. Този процес е свързан с оставянето на следи. Търсене на такива е изходна точка в работата й, където процесът на документиране се превръща в средство за оставяне на нови следи.

Гост на проекта: Лъчезар Бояджиев