Горанов надува 50% данъците за жилищата на 5,6 млн. българи, честито!
Чудесен новогодишен подарък поднесе на българите финансовият министър Владислав Горанов. В държавата, която уж пращи от излишъци, постигнати всъщност чрез ненаправени, а предвидени капиталови разходи – сиреч инвестиции в пътища, болници, училища, незнайно защо имаме незапомнен скок на данъците с 50%. След шока с 47% на народния хляб Добруджа.
5,6 млн. българи ще плащат 50%повече за основните си жилища. Отпада досегашната им отстъпка. Основно е всяко жилище, което обитавате, в случай, че имате каквото и да било друго като собственост – било и барака, схлупена къщурка в някое необитавано село. В държава, където 83% от жилищата са собствени на различни физически лица, на практика това засяга сходен процент от домакинствата и населението.
Голяма част от него – над 2,5 милиона българи ще получат и честитки с по над 20% по-високи данъци за старите им коли. Не е ясно къде ще отидат стотиците хиляди превозни средства, които мнозина ще решат да захвърлят, понеже стойностите им са нулеви или по-ниски от едногодишните данъци върху автомобилите при непрекъснато скачаща гражданска отговорност – още един фактически данък.
Не е помислено не само за металните отпадъци, които ще бъдат произведени в резултат на човеколюбивото решение на Горанов. Министерството му не се е сетило за милионите хора, родени по селата, като самия финансист №1 на републиката, които са принудени всеки ден да ходят на работа, на лекар, за аптека и по всякакви други причини до областните градове, а автобуси вече няма на 90% от местата. Какво ще стане с тях, ако нямат възможност да се движат с автомобили? А какво ще стане с болните, които извозват, понеже и Спешната ни помощ знаем колко е спешна.
Любопитно е раболепието на синдикатите и на работодателските организации. Особено на профсъюзите, които иначе оплакват нещастната съдба на 83% от населението – какво съвпадение – което живее със средства под средната работна заплата. А средният разполагаем доход на лице в домакинство е 30% по-нисък от социалния минимум – долната граница на средствата, с които човек може да си позволи нормален живот в страната. За София статистиката на същите тези синдикати, които приемат драстичния скок на данъците, е още по-страшна, тъй като стандартът в милионния град е по-висок.
