ГЕРБ приласкава едрите земеделци
ГЕРБ се заигра предизборно с разпределението на бъдещите европейски пари по новата Програма за развитие на селските райони. На сериозен “плюс” от това политическо упражнение се оказват средните и едри фермери в България, показва проучване на EURACTIV България.
На пръв поглед изглежда, че големите стопанства в страната ще получават едва 30% директна субсидия за проектите си, а останалите 20% ще им се предоставят като кредит. Както и сега другите 50% от разходите ще се осигуряват от самите земеделци. Малките и младите ферми трябва да получават 100% финансиране, без да мислят за кредити. Уви, това е само на пръв поглед, а истината е в “дозата”.
Стоте процента грант за малките и младите фермери е с таван до 30 000 евро и нито стотинка повече. В същото време таванът за едрите стопанства макар и само с 30% субсидия ще е до 300 000 евро. Разликата във финансирането е 10 пъти и ясно се вижда, че е в полза на едрия бизнес.
Дяволът е в детайлите
В новия програмен период, който за земеделските фондове ще стартира от 2023 година, Европейската комисия променя езика си и вече ще нарича схемите за усвояване на европарите – интервенции (т.е. намеси).
Една от интервенциите за стопроцентова подкрепа се казва “Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“. Българските власти, след срещи с земеделската общност в България, са утвърдили подпомагането на проект да е със 100% грант, но до 30 000 евро, разказаха пред EURACTIV България участници в срещите.
Данните потвърдиха пред медиата и от Министерство на земеделието. Помощта ще се плаща на две части – 15 000 евро веднага след одобрение и още толкова, ако се установи, че земеделецът е изпълнил правилно бизнес плана си в следващите 5 години. За сравнение по настоящия програмен период помощта бе 25 000 евро, отново на две части – от по 12 500 евро. Дотук свършват добрите новини за младите фермери.
Важно изискване е тяхното стопанството да има определена големина, за да бъде допуснато като кандидат по интервенцията “Млад фермер”. Фермата трябва да е между 12 000 и 20 000 евро стандартен производствен обем (СПО). С това изискване обаче ГЕРБ вдига за новия програмен период критерия за размер на стопанствата за млади фермери, защото досега той бе минимум 8000 евро производствен обем.
Какво означават тези обеми? Например за ферма с 300 дка слънчоглед стандарният производствен обем (СПО) е 16 873 евро. В същото време 25 декара, заети с плодна градина от череши или праскови или сливи или нектарини, възлизат на 18 113 евро, или ферма с 280 овце се равнява на до 20 000 евро СПО.
Проверка на EURACTIV България показа, че младите и малки фермери не са доволни от новите правила.
“До 20 000 евро СПО въобще не е малко стопанство, това е средно стопанство с 280 овце. Е, питам аз с 30 000 евро какво човек може да купи за 280 овце? Ами, ние имаме нужда от доилни зали, от механизация, кое по напред?
Приветстваме замисълът за 100% грант, но парите са малко. Грантът трябва да е поне 40 000 евро, за да може едно стопанство да си позволи няколко основни актива”, коментира пред EURACTIV България Симеон Караколев, който е председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
Наблюденията му се подкрепят и от производителите на плодове и зеленчуци, които предстои да излязат с обща позиция до Министерство на земеделието. Те настояват за промяна.
Бъдещите кандидати за млади фермери се изисква да са на възраст от 18 до 40 години и да са се регистрирали като земеделски производители пред държавата не по-късно от 24 месеца преди кандидатстването.
Двойно по-високи изисквания за малките
Властите чувствително се вдигат изискванията за субсидиране на малките стопанства в България. Досега за малко стопанство се смяташе ферма с производствен обем между 2000 и 7999 евро. За новия програмен период екипът на земеделския министър Десислава Танева предлага за такива да се определят стопанства от 5000 евро до 20 000 евро СПО.
Очевидно е, че изискванията се вдигат повече от два пъти. Субсидията за тези проекти се планува да е 100% грант до 20 000 евро. За сравнение, в настоящия програмен период е 15 000 евро.
Средните и едрите фермери обаче са доволни
Макар и с въвеждане на кредити като елемент на финансирането на европроектите за средни и едри земеделци, субсидиите по тях си остават доста по-щедри. Заложено е, че за стопанства от 20 001 до 500 000 евро СПО ще получават 40% грант и 10% кредит, отпуснан от фонд “Земеделие” чрез бъдещите европари.
Занапред фермерът ще си осигурява останалите 50% от необходимите средства за реализирането на проект. Това, обикновено отново се случва с банков кредит.
За едри стопанства ще се приемат фермите с над 500 001 евро производствен обем (СПО). За тях субсидията е 30% грант и 20% кредит.
Минималният размер на допустимите разходи за един проект за модернизиране на ферми за средни и едри земеделци е от 25 хил. евро до 1 млн. евро. Простата сметка показва, че при максимален проект от 1 млн. евро, среден фермер ще получи 400 000 евро субсидия и 100 000 евро кредит, а едър фермер ще получи 300 000 евро субсидия и 200 000 евро кредит. Това е над 10 пъти по-голяма подкрепа, отколкото се полага на младите фермери и малките производители.
В новите правила е уточнено, че за закупуването на земеделска техника таванът на един проект не може да надвишава 500 000 евро. Например, за покупка на трактор или комбайн от средно стопанство субсидията ще е 200 000 евро грант и 50 000 евро кредит. А за едро стопанство ще е 150 000 евро грант и 100 000 евро кредит.
Едрите и средни фермери са доволни от заложеното, показа проверка на EURACTIV България.
“В настоящия програмен период зърнопроизводителите въобще не могат да участват и да усвояват средства по Програмата за развитие на селските райони, защото бонус точки получават приоритетни сектори – плодове, зеленчуци, био производство и животновъдство, и те печелят проектите. Сега, с това разделение по групи и намаляване на субсидията на по-големите за сметка на кредити, смятаме, че ще се избяга от “кухите проекти” и подкрепяме идеята.
Защото в момента 50% от спечелилите проекти не могат да ги реализират, защото са на фермери от чувствителни сектори с малки стопанства, на които банките нямат доверие и не им дават кредити. С новите правила ще се избяга от това да се кандидатства само заради субсидията, а напротив занапред ще инвестират устойчиви стопанства, които имат банки зад гърба си, т.е. доказано работещи бизнеси.
По наша информация с намаляването на субсидията с около 100% ще се увеличат едрите стопанствата, които ще бъдат субсидирани. По принцип в България стопанствата над 500 001 евро СПО са 1300”, коментира пред EURACTIV България Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Новост е, че от средни и едри стопанства, ще се изисква при кандидатстване за европари 3 години история, т.е. поне 36 месеца да са били на пазара. Това е добро решение, защото елеминира изкуственото раздробяване на едно голямо стопанство на няколко по-малки с цел финансиране само с грантове.
Костадин Костадинов добави, че се надява да се финансират проекти за закупуване на трактори, комбайни и друга техника, защото по настоящата програма зърнопроизводителите не са закупили, защото не са били приоритетни, а техниката в нивите била доста стара. Той обаче не скри опасенията си, че дистрибуторите могат да надуят цените на техниката, която внасят в страната и така реално субсидията да отиде за търговците, вместо за фермерите.
Революционна смяна на модела
Не е за пренебрегване и факта, че за първи път България сменя модела на субсидиране на европроекти в земеделието като към субсидията добавя и кредити. Новият модел бе представен изненадващо в началото на ноември от изпълния директор на фонд “Земеделие” Васил Грудев. Той говореше за 25% грант и 25% кредит еврофинансиране за всеки проект. До края на месеца се стигна до компромисните варианти субсидия + кредит за средни и едри фермери, които залагат на по-голямат субсидия.
Българските власти са няясно, че в някои държави от ЕС подкрепата по европроекти по отделни мерки е само с финансови инструменти, т.е. или заеми или осигуряване на гаранции по заеми. Такива примери, по отделни мерки на настоящите Програми за развитие на селските райони, има в Германия, Австрия и Франция.
Грудев обяснява причини за разпределението на субсидии с факта, че 50% от инвестиционните проекти по настоящата Програма за развитие на селските райони не се изпълняват. Фермерите не могат да получат кредити от банките, за да ги реализират. По европравилата субсидията се изплаща, след като проектът е приключен. По време на изпълнението му единствено може да се прави авансово и междинно плащане.
Думите на Грудев се потвърждават и от слабите резултати по изпълнението на Програмата за развитие на селските райони. Те показват, че към 30 октомври по програмата са разплатени едва 50% от средствата или 1 178 084 115 евро, показа проверка на EURACTIV България.
Новият модел се посреща “на нож” от експерти в земеделието
“Подобно предложение е обида и подигравка с бранша. Директно се предлага големите субсидии да се получават по схемата 30% безвъзмездна помощ и 70% кредити. По този начин бъдещата Програма за селските райони може да се ползва ефективно само от едрите земеделски фермери”, коментира бившият зам.-шеф на фонд “Земеделие” Виолета Александрова по време на кабинета “Орешарски”.
Тя допусна, че тайният замисъл на екипа на ГЕРБ е чрез тази схема да се покаже на Брюксел, че няма интерес от българските фермери към инвестиционни проекти и постепенно парите да се пренасочат за т.нар. “директни плащания”, т.е. субсидии за обработване на нивите.
“Тези субсидии са лесни за управление и се усвояват над 90%. Нищо чудно сегашният екип в земеделието да се опита да увеличи делът им, за да се хвали след това с по-добро усвояване, каза още Александрова.
Експертите допускат, че фонд “Земеделие” въвежда и кредитите като опция за финансиране на проекти, защото за тяхното управление, чиновниците ще получават допълнителни комисионни към заплатите си.
