В болниците вече се плаща и "избор на санитар"
България е на първо място по хоспитализации и брой болници на глава от населението в Европа. Пациентите доплащат от джоба си изумителните 50% от разходите за здравеопазване. Частните болници и новите дейности в лечебните заведения не спират да се роят. Като решение на този проблем здравният министър Кирил Ананиев предложи два фантасмагорични модела, пише Сега.
Единият - пълна демонополизация на здравната каса и поемане на здравното осигуряване от частните застрахователни компании, а другият - запазване на НЗОК, но с въвеждане на допълнителна задължителна вноска, отново в частните фондове, с която да се поема част от лечението. И наскоро обяви, че в работните групи в МЗ, които обсъждат двата модела, изкристализирал и трети, още необявен. А предварителна реформа, която да подготви почвата за новите модели, ще се осъществи догодина с прелицензиране на всички болници по нови стандарти, т.е. с опит по административен път да се намали - евентуално - патологично разрасналата се болнична мрежа.
Това, което това ръководство на МЗ, подобно на всички преди него, отказва да направи, е да остойности лечението. Предлага се промяна в приходната част, с която всички граждани да продължат да издържат болниците, но няма анализ колко всъщност струва това. Приемаме, че 8-те милиарда лева, които годишно се плащат с публични средства и от джоба на болните, са реалните разходи за системата, без да имаме каквото и да било доказателство да това. Плащаме ги сега, явно ще продължим да ги плащаме и в бъдеще.
Ето няколко примера как болниците компенсират прословутото си "недофинансиране" и за какво излиза - според официалните фактури, че плащаме.
Открай време раждането е сред медицинските дейности първенци по събиране на пари от пациентите. С някои изключения няма бъдещи родители, които не биха дали мило и драго, за да подсигурят по всички възможни начини появата на детето си. А възможности им се предоставят много.
Болница "Авис Медика" в Плевен, например, таксува с по 225 лв. раждащите със секцио жени. Сумата се плаща за индивидуален стерилен сет и е отделно от избора на екип. В сета има "компреси и чаршаф за маса за инструменти, лепяща лента, бебешка пелена, престилка, кърпа за подсушаване на оперативното поле, превръзка за оперативна рана, синя купа, еднократен скалпел", като за сет плащат и спешни случаи. Логичният въпрос, естествено, е гарантира ли се стерилност при раждането на пациентките, които не плащат 225 лв., и той е стигнал и до институциите - здравната каса и агенция "Медицински одит". По закон за лечение, поето от здравната каса - какъвто е случаят с раждането, не може да се иска допълнително заплащане от пациента, освен за медицински изделия, които не са покрити от НЗОК. При това в клиничните пътеки, в които се допуска доплащане за медицински изделия - стентове, клапи, протези, стави, това е изрично посочено и раждането не е сред тях. Отделно има и наредба за достъпа до медицинска помощ, според която гражданите могат да плащат за допълнително поискани услуги, но извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, т.е. за раждане не следва да се доплаща извън избора на екип. Който - според същата наредба, не може да е повече от 900 лв.
Официалното обяснение на здравната каса при плащането на стерилен сет е, че при проверка от болницата са обяснили, че отговарят на всички европейски изисквания и затова ползват еднократни консумативи от най-висок клас, за което и - в конкретния случай - пациентката е била информирана. От "Медицински одит" пък отговарят, че са проверили 4 такива случая в лечебното заведение и са установили, че е спазен Законът за здравето в частта му за осигуряване на достъпна и качествена медицинска помощ. Освен това според одита в случая е доплатено за консумативи, а не за услуги, и няма нарушение на наредбата за достъпа. Което значи, че всяка болница може да поиска каквито реши пари за всеки един консуматив, който ползва, въпреки че пациентът се отчита и по клинична пътека и не може да му се искат допълнително пари за лечението.
Апропо - този момент не е далеч. Стабилна част от болниците искат от пациентите да си носят чаршафи, например.
За раждане се доплаща във всяка болница, макар - в обществените лечебни заведения най-вече, все още да има и жени, които минават и метър.
Още само два информативни примера. В болница "Вита" в София родилките си осигуряват "ВИП пакет за
оперативно раждане" срещу 2000 лв., като този избор може да се прави и доста набързо - диагнозата в конкретния случай е спешно цезарово сечение. Пакетът включва избор на стая - 150 лв. на ден, кетъринг хранене - 50 лв. на ден, избор на индивидуален акушерски пост- 50 лв. на ден, избор на санитар - 25 лв. на ден. Има, естествено, и избор на екип - 900 лв. В "Дева Мария" в Бургас се плаща за избор на лекар, за присъствие по време на раждане на бащата - 150 лв., свободни посещения по време на целия престой - 300 лв., сумарно - 950 лв. за едно раждане. Изобщо след като изборът на екип стана норма, все по-често се "избира" и акушерка, че и санитарка.
В "Софиямед", например, има пациенти, които плащат пакет "Допълнителен помощен персонал" за 400 лв. Пакетът осигурява "посрещане на пациента преди хоспитализацията, провеждане на разяснителни разговори, съпровождане при нужда до съответните кабинети в болницата, оказване на съдействие при записване на допълнителни прегледи и при издаване на документи, психосоциална подкрепа в периода на хоспитализацията". Отделно има избор на екип.
В "Токуда" жена плаща 4520 лв. за става. Ставите се покриват само частично от касата и почти всички, на които се налага операция за смяната им, доплащат навсякъде. Отделно жената е избрала лекар за 500 лв. и е платила 510 лв. за самостоятелната стая, плюс такса "битово обслужване повече от 3 дни" - 120 лв. В същата болница други пациенти са платили за "медицинска адаптация" - 300 лв. Представлява "обучение от медицинския персонал за ресоциализация и адаптация на пациенти, планирани за оперативно лечение, предоставяне на информация относно справянето с рискови състояния, наблюдение на общото състояние на пациента след оперативна процедура, обучение относно предстоящи рехабилитационни протоколи". В конкретния случай услугата е предоставена на пациент със счупена капачка на коляното. Също в "Токуда" пациент с псориазис е получил самостоятелен сестрински пост за 150 лв. Друг пациент на "Токуда" - с болки след премахване на жлъчка, е платил за "Медицинско обслужване при предварително уточнен с пациента екип от медицински специалисти в условия на завишени критерии - 20% върху цената на медицинската дейност по ценоразпис" - 150 лв. Каквото и да значи това.
Столичната "Полимед" отдавна се прочу с изобретателните си такси. При смяна на тазобедрена става - извън самата става за 4090 лв. са платени 1450 лв. за "дейности, непокрити от НЗОК". Те включват: меню за хранене - 20 лв. на ден; административни услуги - оформяне и обработка на документи, статистическа обработка, поддръжка на компютърна система и софтуер, консумативи за административно обслужване - 150 лв. на ден; финансови услуги - поддръжка на счетоводен софтуер, консумативи за финансово обслужване - 112 лв. на ден. Тук вече е открито нарушение - от здравното министерство. От там обясняват, че за допуснатите нарушения имат уверението на агенцията за медицински одит, че ще бъдат образувани административно-наказателни производства. Докъде са стигнали те, говори фактът, че този ценоразпис още стои на сайта на болницата.
Отдавна е ясно, че в редица случаи пациентът плаща за избор на лекар или екип, без да е избирал когото и да било. Жена се жалва от "Лайф хоспитал" в Бургас, където е дала 150 лв. за избор на лекар, постъпвайки с болки в корема и с направление от личния лекар. Пациентката твърди, че не е избирала лекар и не е подписвала каквито и да било документи в болницата. При изписването й е даден документ да плати 150-те лева. И тъй като е било неделя и е нямало кого да пита какво е това, просто е дала парите.
Сравнително нова тенденция демонстрират в софийската болница "Доверие". Там имат робот, като за гинекологични операции с него здравната каса плаща 8000 лв. Конкретната пациентка е платила както за избор на екип - 900 лв., така и за най-новия хит - предоперативна консултация - в случая изумителните 2336 лв. Смята се, че допълнителните пари се дават за плащане на водещия оператор, тъй като парите от избора на екип се разпределят между него, колегите му и болницата и не са достатъчни. Фактурата за "предоперативната консултация" се издава от медицинския център на болницата, а не от самата болница, за да не бъде санкционирана от касата, че иска пари за нещо, което НЗОК поема. При това операцията е на миомни възли, които могат да се премахнат и лапароскопски на далеч по-ниска цена. Подобни платени консултации има при други операции, макар и за по-малки суми. Случаят е проверен от здравната каса, която не установила нарушение, тъй като "предоперативната консултация" е осъществена в 7 сутринта, а пътеката, по която е операцията, е започнала да тече в 8 часа сутринта, сиреч на жената не са искани пари по поето от касата лечение.
Не са малко случаите, в които пациенти просто не се отчитат по линия на НЗОК и си плащат изцяло лечението. В болница "Вита" за операция на простатата са платени 6500 лв., при това става дума за карцином, а операцията е лапароскопска. Но не е отчетена към НЗОК.
В болница "Тракия" пациентка постъпва на 15 април, изписана е на 30 април, оперирана е от карцином на панкреаса. На 30 април я приемат отново - до 18 май. При първото пролежаване е направен скенер, който показва, че няма разсейки. При второто приемане обаче следва и втора операция - премахва се част от черния дроб, тъй като е намерена лезия. Тя обаче не се оказва злокачествено образование. За второто пролежаване жената плаща 2000 лв. То не е отчетено към здравната каса.
От няколко години здравната каса въведе т.нар. амбулаторни процедури - малки операции или консервативно лечение, което не изисква престой над 1 ден и е изведено в извънболничната помощ. Целта е НЗОК да плаща по-малко. Преди това лечението беше част от клиничните пътеки и явно доста лечебни заведения не са съгласни с новите, по-ниски цени. Затова просто не сключват договори с НЗОК за амбулаторни процедури, а лечението се предоставя кеш на пациентите. Например операция на крива носна преграда се плаща изцяло от пациента - 3500 лв.
Няма отговор и на въпроса какво се случва, когато е изчерпан лимитът на болницата, а състоянието на пациента налага спешно лечение. Решението на болница "Вита", където установяват, че пациентка е с мъртъв плод от 2 седмици, е логично - жената плаща 490 лв. Въпросът стига и до институциите. От "Медицински одит" отговарят, че платената сума е по ценоразпис, а лимитите са наложени от здравната каса и не е установено нарушение. От касата пък отговарят, че хоспитализацията не е отчетена към тях и въпросът не е от тяхната компетенция.
При всички тези случаи най-фрапиращото не са творческите подходи на мениждърите към джоба на пациента, а пълната липса на контрол от страна на институциите, чиято работа е това. И здравната каса, и агенция "Медицински одит", бъдеща Агенция за медицински надзор, и законодателството са дали очевиден картбланш на лечебните заведения да се "дофинансират" както намерят за добре.
Макар най-фрапиращите примери да са от частни болници, държавните също не се свенят да събират пари за избор на екип или да карат болните да си носят чаршафи и термометри. Или каквото друго успеят да измислят. В столичната "Св. Иван Рилски", например, болен е платил 1200 лв. за "инраоперативно невромониториране". Операцията му е била нервохирургична, в близост до коренчета на нерви. Тъй като има опасност те да бъдат засегнати и човекът да се парализира, има апаратура, която следи досега на хирурга с коренчетата и го предпазва да не среже някое от тях. За използването й пациентът плаща 1200 лв., което поставя въпроса ползва ли се апаратурата при пациенти, които не плащат.
