В. Сега: Таен правителствен щаб преговаря с Царя за имотите му
Държавата е готова да се споразумее с бившия премиер Симеон Сакскобургготски не само по тукашните дела за имотите му, но и за четирите му иска срещу България, подадени в Страсбург. Според юристи Сакскобургготски има всички шансове да осъди държавата в Европейския съд по правата на човека. В Министерството на правосъдието е създадена работна група, ръководена от зам.-министър, която от началото на месеца заседава по темата, пише "Сега", позовавайки се на информация от Миглена Тачева.
"Има работна група, която работи за варианти за доброволно уреждане на спора между държавата и Симеон Сакскобургготски и когато имаме готови предложения, те ще бъдат огласени", каза тя пред "Сега". Тачева беше правосъден министър в кабинета на Сакскобургготски и минава за един от най-приближените му хора. В момента е директор на Националния институт на правосъдието.
Първото дело в Страсбург беше заведено от бившия премиер през 2010 г., след като през декември 2009 г. парламентът прие мораториум върху правото му да се разпорежда със земи и имоти, върнати на него и сестра му като наследници на бившите царе. Мораториумът трябваше да е временен, но действа и досега.
Преди години Страсбург присъди 13 млн. евро на бившия гръцки крал Константин пак заради имотен казус. Претенцията на Константин беше за 560 млн. евро - оценката на земя, сгради и имоти. В другите три дела, водени от Сакскобургготски, се оспорва решението на българския съд резиденциите "Кричим", Ситняково" и "Саръгъол" да бъдат върнати на държавата. Много е вероятно на бившия премиер да му бъде предложена сделка да се откаже от претенциите си пред Европейския съд, а в замяна да получи обезщетение за имотите. Друга възможност е да получи доживотно право на ползване на дворците, които сега обитава, срещу отказ от делото в Страсбург. Готвеното споразумение има връзка и с европредседателството на България, казаха пред "Сега" запознати. Сакскобургготски е член на политическия му борд и напоследък медийните му изяви по темата зачестиха.
Задължението на парламента да реши въпроса с царските имоти датира още от 1998 г. Тогава с решение №12 Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционен Закона за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г., припомня в. "Сега". Конституционните решения обаче нямат реституционен ефект. Правните последици от обявените за противоконституционни актове трябва да се уредят от органа, който го е постановил, т.е. от парламента.
Но стъпвайки на това решение на КС, Сакскобургготски и сестра му предявиха претенции за именията "Кричим", "Царска Бистрица", "Врана", "Ситняково" и "Саръгьол", гори в Рила и земи край софийското с. Лозен.
Сакскобургготски получи дворците "Царска Бистрица", "Ситняково" и "Саръгьол" през 2002 г. с решение на правителството на НДСВ, а областният управител Олимпи Кътев, който по-късно стана депутат от НДСВ, ги деактува. Дворецът "Врана" му бе върнат от тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски. Имението "Кричим" му бе отказано, а след това и съдът прие, че собственик е държавата.
На три инстанции държавата спечели делата за "Кричим", Ситняково" и "Саръгъол".
На две инстанции МРРБ спечели делата за "Царска Бистрица" и бившето стопанство на УБО край Врана. Без решение на първа инстанция са само споровете за "Врана" и за 16 500 дка гори в Рила. Миналата седмица стана ясно, че държавата ще предложи споразумение на Царя по делото за собствеността на двореца Врана.
