Бг самолет превози руско оръжие до Сърбия
Руските самолети многократно са използвали въздушното пространство на България, членка на НАТО, за доставка на военно оборудване до Сърбия, показва съвместно разследване на българските и балканските служби на Свободна Европа.
В последния известен случай самолет АН-124, летящ от Русия до Сърбия, премива през българското въздушно пространство на 3 март, съвпадайки с доставката на части за руската система за противовъздушна отбрана Панцир-С1.
Това е поне четвъртата доставка на руско военно оборудване до балканската държава през българското въздушно пространство през последните няколко години.
Българското външно министерство не потвърди, че е получило искане за транспортиране на руски военни доставки през въздушното си пространство, заявявайки на Свободна Европа, че няма основания за отказ на "полети, доставящи търговски доставки между суверенни държави".
По-нататък министерството оправда прелитането, като посочи, "че не са наложени ограничителни мерки на Сърбия по отношение на свързаните с отбраната продукти от ООН, ЕС и ОССЕ".
През юли 2019 г. Румъния, друга членка на НАТО, отказа да разреши транзита на руско военно оборудване до Сърбия, позовавайки се на анексирането от Кремъл на полуостров Крим. Румъния е най-директният маршрут за полети между Сърбия и Русия.
Руският полет е пренасочен през българското въздушно пространство, сочат данните на проследяващата служба Flightradar24.
Действията на България показват, че тя е "доста приятелски настроена към Русия и нейните намерения", каза Тодор Тагарев, военен експерт и бивш временен министър на отбраната през 2013 г., за Свободна Европа.
"От политическа гледна точка българското правителство изглежда не се притеснява от факта, че Русия помага за изграждането на сериозни способности, включително разузнаване и противовъздушна отбрана, на държава западно от нашите граници", каза той.
През последните две години Сърбия получи доставки от Русия на зенитно-ракетната система Panzer-C1, танковете T-72 и бронираните високопроходими автомобили BRDM-2. Част от оборудването е дарено от Москва на Белград, докато други артикули са закупени.
Руският самолет, извършващ доставката през юли 2019 г., се върна до дестинацията си през Унгария, Словакия и Полша. Не е ясно какво е имало на борда.
Унгария потвърди, че е била уведомена, но не е трябвало да дава разрешение, тъй като полетът е бил управляван от цивилен оператор. Полша твърди, че не е била информирана за полет над нейното въздушно пространство, съдържащ военни товари.
„Няма механизъм за контрол“
Междувременно Словакия заяви пред Свободна Европа, че е разрешила преминаването на такъв полет през своето въздушно пространство, тъй като разрешението е направено от руски цивилен оператор, а пратката е описана като невоенно "превозно средство".
Българското външно министерство не уточни каква информация е получило за товара от този или други полети, за които се предполага, че са превозвали военна техника.
Тагарев заяви, че няма механизъм за наблюдение на товарите от такива полети над България.
"Когато се получи заявка от [руското] външно министерство, тя посочва каква е натовареността, но няма механизъм за контрол. Предполага се, че вярваме на това, което са ни казали", обясни Тагарев.
Европейската комисия заяви пред Свободна Европа, че страните от ЕС сами решават дали да разрешат транзита на оръжия над тяхна територия.
При вземането на подобни решения обаче държавите-членки трябва да се съобразяват и с европейските правила за контрол върху износа на военни технологии и оборудване, посочи комисията.
НАТО не е коментирало транзита на руска военна техника през въздушното пространство на съюзниците. Държавният департамент на САЩ не отговори веднага на искане за коментар.
Тагарев заяви, че решението на София да разреши транзита на руска военна техника през нейното въздушно пространство прави България да изглежда като "слабо звено в съюзническата система за отбрана и сигурност".
"Въпреки че това не е непосредствена заплаха, най-малкото е липса на по-стратегическо и дългосрочно мислене от наша страна и позволяване на Русия да развива отношения с други страни чрез действия, които не са приятелски настроени към нас."
Тагарев заяви, че възможността за модерни руски зенитно-ракетни системи, включително системи, които могат да се използват за разузнавателни цели, е обезпокоителна.
"Притеснителното е не определен брой танкове или няколко самолета МиГ-29. Сърбия, като суверенна държава, има право да развива способностите си, както намери за добре. Това, за което трябва да се тревожим, са точно тези системи, които също могат да се използва за разузнаване - било то радарни системи или други средства. "
