Аз съм левият кандидат, зове Кадиев
Интервю: Егор Глазунов
- Лъже ли Мая Манолова и левите, и десните избиратели, че едновременно ги представлява?
Станаха модерни понятията, че няма „ляво и дясно“. Абсолютно не съм съгласен с това. Има ляво, има дясно, има и центристки политики. Аз изразявам леви политики. Те са в областта на данъците, на здравеопазването, социалните услуги. Има много ясно разграничение. Затова на тези избори аз се явявам, като ляв кандидат с леви политики. Моята задача е да бъда кандидат, който да предложи алтернатива за София. Хубаво е да има повече кандидати, защото конкуренцията ражда добрия кмет.
Приоритети са ми няколко сфери. Най-големият проблем за мен е чистотата на въздуха. През 2009г. когато се явявах на кметски избори, този въпрос почти не присъстваше в нашите програми на кандидатите тогава. 10 години по-късно вече е на първо място. Решението което предлагам на първо място е безплатен градски транспорт. На второ място забрана за влизане на дизелови автомобили от по-старото поколение в центъра на града. На трето място – увеличение на линиите за градски транспорт и увеличаване на броя на превозните средства. Защото, когато стане безплатен, ще има и по-голямо търсене. На четвърто място – монтиране на камери и паник-бутони във всяко превозно средство на градския транспорт, на всяка спирка за повече сигурност, защото в момента постоянно има инциденти. На пето място – увеличение на данъците за бензинови и дизелови автомобили в София, с което да се финансира безплатния градски транспорт. Знам, че това е неприятна мярка и много хора ще са против нея, но между чистия въздух и евтиното каране на стари дизелови автомобили аз избирам чистия въздух. Целта на тази мярка всъщност е да стимулира хората да слязат от автомобилите си и да се прехвърлят на градския транспорт. Като баща на три деца знам колко е трудно за едно семейство, което е в началото на кариерата си да се издържа. Тук освен държавата, която подпомага, роля има и Столичната община (СО).
Друго предложение, което имам е увеличаване на парите по програма Асистент за независим живот. Това е програма на СО, с която хората в неравностойно положение не могат да излязат от дома си, но могат да работят да могат да се придвижват и да живеят самостоятелно, без да разчитат изцяло и единствено на семейството си. В момента 800 души са обхванати от тази програма и се плаща на техните придружители, като предлагам средствата да бъдат удвоени. Реалната нужда дори може да е по-голяма от удвояване. По изчисления на социалните служби около 300 хил. в София се нуждаят от подобна помощ, но поне за момента тя няма как да бъде изпълнена.
Активиране на СО за повече кухни за социално слаби, особено през зимата. Нещо, което общината го прави, но може да го прави и много по-добре. Също така искам и повече инвестиции в здравеопазването. За 2018г. инвестициите за здраве са само 15 млн. лв. в общинските болници, което е примерно два пъти по-малко в сравнение с парите за озеленяване.
Другият нарастващ проблем е презастрояването. Единственият начин да се спре то в момента е нов устройствен план, който да замени действащия от 2009г. От онези 69 общински съветници, които го гласуваха тогава аз бях единственият, който гласува против. Както виждате, 10 години по-късно всички са съгласни, че този план всъщност узакони презастрояването в София. Тук по никакъв начин не мога да се съглася с кандидата на Демократична България (б.р. Борислав Игнатов), който само преди две години като председател на Камарата на архитектите говореше, че няма такова понятие като междублоково пространство, че може да се строи навсякъде в т.ч. и небостъргачи. Напротив, аз считам, че правилното е те да бъдат отделени в покрайнините на града. Нямаме нужда от Сити в центъра на София, каквото има например в Манхатън и в Лондон. София е друг тип град и искаме да запази своята уникалност, пък и да се вижда Витоша от прозорците. Мястото на небостъргачите не е в центъра на града. В никакъв случай. Да не говорим, че застрояването в междублоковите пространства и зелените площи всъщност води до проблема с чистия въздух, за който говорихме в самото начало.
Друг акцент е строителството на паркинги. Идеята, която предлагам са подземните паркинги в центъра на града и надземни в покрайнините.
- Трябва ли да има референдум за Паметника на Съветската армия? През 2011г. Вие открихте кампанията си със светлинно шоу на монумента.
- Смятам, че е изключително грешно да бъде събарян, преместван или ранжиран по някакъв друг начин, каквито идеи има. Не виждам никакъв смисъл от референдум в тази посока. Този паметник е символ на Победата над фашизма. Много европейски държави имат подобни паметници. Аз не гледам на него като символ на окупатори, както казват част от десните хора в България. Считам, че премахването или дори преместването му би било неуважени към хората, които са отдали милиони жертви, за да не сме под сянката на фашизма в момента. Не само ние, цяла Европа и може би дори целия свят. Нямам нищо против паметникът да бъде използван понякога, както и аз съм го използвал за шоу или дори за някакви арт инсталации, но за кратко време и с разрешение на Столичната община, каквото разрешение имах и аз през 2011г. Неговата основна функция е да ни напомня колко ужасно нещо е нацизма как трябва да уважаваме онези, които се бореха срещу него. Поради тази причина съм против събарянето му и против референдум каква да е съдбата му.
- След последната си кампания и напускането на НС се изгубихте от публичното пространство. С какво се занимавахте през това време?
- След 12 години в политиката човек първо се натоварва, второ се изхабява откъм идеи, трето колкото и да не иска се откъсва от нормалния живот и проблемите на нормалните хора. И аз реших, че е време временно да направя крачка назад. Аз никога не съм лежал на някакви държавни служби или на издръжка от партията, в която съм членувал. Винаги съм се грижел за себе си и за семейството чрез участието ми в частния бизнес. Иначе решението ми сега да се кандидатирам беше обосновано по-скоро от това, че както запознахме нашия разговор – виждам бягство от левите идеи. Едва ли не се срамуваме да кажем, че сме леви. Желанието ми да покажа, че има леви политики и леви решения за София.
Искат от 2 до 13 хил. лв. за интервю
„Държавна медия ми иска 2 000 лв. за 10-минутно интервю, с решение на МС”, заяви Георги Кадиев.
„Частна телевизия иска 13 000 лв. за 20-минутно интервю, публикувано и на 2-3 сайта от групата им. Социолог ми иска 5 000 лв. за уж някаква социология, но най-вече за да "говори" и за мен, когато го канят по разни тв студиа. Мейлът ми е залят от оферти за интервюта, банери и т.н. Все многохилядни. Нито един политик не може да си позволи подобни разходи, ако предварително не се е продал. Системата не допуска нормалните да вървят нагоре. Корумпира ги още на входа. Не е лесно. Но не означава, че трябва просто да се откажем".
19 минути публикува това интервю напълно безплатно!
