Карибската криза спаси света преди 60 г., Кенеди я плати с живота, а Хрушчов – с лидерството си

В петък стават точно 60 години от избухването на т.нар. Карибска криза, изправила планетата за първи път на ръба на ядрена (и Трета световна) война на 14 октомври 1962 г. Лично почувствах плашещата тръпка от надвисналата опасност, когато през октомври, но на 2015 г., се озовах в парка на хаванския хотел Насионал – някогашната крепост на кубинската столица над океана, където има не само изложба на открито на снимки от това време, но и откъдето се влиза в музея на зловещото събитие – някогашните подземни траншеи, прокопани за отбрана на Острова на свободата.

Дамата, която води екскурзиите из хотела – от апартамента на легендарния мафиот Лъки Лучано, свързан със стаята на не по-малко легендарния певец и актьор Франк Синтра – именно той прави Холивуд културно-масовия отдел на Демократическата партия и Кенеди – президент (именно в неговия мандат е Карибската криза), през бара, където Чърчил се е научил да пуши пури и са му станали запазена марка и до въпросните окопи, където самата тя е била една от защитничките.

Градината на Насионал, под която са укрепленията

Винаги разказите от първо лице на директни участници в нещо историческо са много по-вълнуващи от сухите хроники, така че личните спомени на запазената, въпреки годините си горда дама бяха наистина потапящи в онзи свят на Студената война, който през 2015 г., въпреки анексирането на Крим от Русия година по-рано, ми беше сложно да си представя, че може отново да стане реалност.

Витринките в стените на траншеите с дрехи, униформи, оръжия от подготвилата се за атака откъм САЩ Хавана прибавиха допълнителната доза декор за цялостното свързване с епохата и онези отдавна отминали събития.
За какво иде реч?

САЩ, управлявани от президента - демократ Кенеди решават да разположат ядрени оръжия в Турция, досами границата със СССР – тогавашната държава със столица Москва, която днес не съществува.

В отговор тогавшният съветски лидер Никита Хрушчов, човекът прехвърлил по своя воля и без съответното държавно решение Крим на Украйна като съпруг на украинка и бивш ръководител точно на тази република на СССР, решава да изпрати съветски ядрени ракети в Куба. Островът, намиращ се на 90 морски мили от брега на САЩ, които да бъдат инсталирани там като огледално действие на американското.

Разтоварването на корабите е засечено с фотографии, направени именно на 14 октомври 1962 г. при разузнавателни полети от американското разузнаване.  

Кенеди прави тв изявление, в което се обръща към американския народ и към съветското правителство за преговори, като от същата дата – 22 октомври, започва и американската блокада на Куба, която не е спряла и до днес като комплекс санкции срещу първата соцстрана в Западното полукълбо.

След взаимно накисване, заплахи и лош тон, извънредни заседания на Съвета за сигурност на ООН, която тогава има истинска тежест в световната политика, САЩ и СССР все пак започват преговори.

В крайна сметка, на 26 октомври се договарят за изтегляне на руските ракети в замяна на гаранция за ненападение или инвазия на Куба. Втората спогодба е от 27 октомври и изисква премахването на американските ракети в Турция в допълнение на условията от предишното споразумение.

 Кризата достига своя връх на 27 октомври, когато самолет U-2 (пилотиран от Рудолф Андерсън) е свален над Куба и пилотът загива, а друг самолет U-2  се изгубва край източните съветски граници в Сибир. На същата дата американски кораб разкрива присъствието на съветска подводница B-59 с торпедо с ядрена бойна глава в близост до блокадата и само по случайност не избухват военни действия. По същото време съветски търговски кораби приближават карантинната зона.

 Отговорът на JFK е публично да приеме първата спогодба и да изпрати брат си Робърт Кенеди в съветското посолство тайно да приеме втората. Ракетите биват махнати от Турция след 6 месеца.

Съветските кораби тръгват още на датата на споразумението и на 28 октомври Хрушчов оповестява, че е наредил махането на съветските ракети от Куба.
Светът, който е бил изправен на ръба на ядрена война заради Острова на свободата, както днес заради Украйна, си отдъхва, защото конфликтът между Москва и Вашингтон е предотвратен.

Това обаче струва скъпо на двамата преговарящи лидери.

На следващата година – през ноември 1963 г., президентът на САЩ Кенеди, също от Демократическата партия и също католик като сегашния Байдън, е убит при неизяснени и досега обстоятелства в Далас, щата Тексас, като документите по този казус тепърва излизат, поради отпадане на досегашната си секретност. Те доказват намесата на американските тайни служби в атентата, за което миналото лято правих специално интервю с Оливър Стоун, който представи документален филм по този повод на фестивала в Кан.

През 1964 г. след дворцов преврат е отстранен от поста си и е пратен в пенсия московският лидер Никита Хрушчов, след като единадесет години е управлявал червената империя.

Ако „историята е учителка на живота”, както твърди римската максима, би трябвало наследниците на двамата – Байдън и Путин, които управляват в момента света, да си припомнят и да разберат онова, което бг поетът беше събрал в стих:

„и нека да бъде навеки проклета
главата, която помисли за Трета”!

Борис Ангелов