FACEBOOK

Защо съм №109 от 850-те в защита на Театър Азарян?

Коментар на Борис Ангелов, 19 минути:

Аз съм №109 в подписката в защита на Театър Азарян, която събра над 850 напълно различни един от друг, но все интелигентни хора и веднага обяснявам защо – заради Паметта, която българите винаги се правим, че ни липсва.

Но и лично заради Коко, този безкрайно мъдър и понякога рязък човек, когото обаче помня предимно усмихнат от времето, когато бях на 6-7 години и по-късно. Както помня не само постановките му в различни времена, но и прекрасния уют на дома им и арменските специалитети на неговата съпруга Арша. А са минали бая години оттогава. Памет...

През последните дни културният министър, който нарича себе си „просто Наско” стори поредица от странни неща:

Първо, щеше да се направи, че ги няма 12 млн. лв. за българските музеи, предвидени в бюджета, които вицепремиера Василев въпреки това не щеше да дава. Добре, че бяха гласовити хора, та да го събудят. Та парите се дадоха, макар и без 200 000 лв. За някого са „стотинки”, за няколко музея това е цяла година живот, както и за бедните им жреци в храмовете на културата е буквално хляб насъщен.

После се опита да провали спечелен достойно конкурс за шеф на Народния театър, понеже един от малкото истински мениджъри в културата ни спечели, а втори остана известен режисьор, когото министърът направо обиди заради недоказуеми обвинения в пиянство, докато фаворитът на Промяната остана едва трети.

Сега идва и тази история с желанието да се отреже Театър Азарян. Не ненужната, но поглъщаща 50 млн. лв. годишно НСО, не ненужната, но поглъщаща повече от 50 млн.лв. годишно Правителствена болница, не 10-те процента незаети бройки в държавната администрация, за които обаче данъкъплатците даваме 3 млрд.лв. годишно, разпределяни като бонуси между останалите чиновници, не 11 % работещи пенсионери в администрацията – те ни струват още толкова пари.

Въпросът за Театър Азарян е част от целия разговор целенасочено ли се убива българската култура и в частност един от нейните символи – Националния дворец на културата?

Да, старата власт го имаше предимно за строителен обект, но така или иначе поне го ремонтира.

Новата обаче е на път да го елиминира. Първо - Театър Азарян, после вече се чуват обяснения и за целия НДК, който бил потънал и т.н.

Аз си спомням, че един бизнесмен много искаше да направи Двореца частен, той не е далечен от основните фигури в ПП...

Но да кажем, че това си е тяхна работа.

Когато преди дни 19 минути писа по темата за грубата намеса на министъра в конкурса  Народния театър, бяха използвани думите: „Трябва все пак да има нещо свято”.

Храмовете на изкуството, особено работещите, посещаваните, активните, са точно такова нещо.

Да не говорим, когато носят имена като Иван Вазов или Крикор Азарян, който от своя страна е толкова свързан и със стария блясък именно на Народния театър. Макар далеч не само на него...

Ако министър „просто Наско”, който стана министър точно на културата, защото бил оправил селско читалище – браво на него, се позамисли, сигурно ще се сети, че подобни имена не се слагат случайно на храмовете на изкуството. Има някаква разлика със спортните зали например, които носят названията на всякакви фирми и марки.

Понеже е министър не на друго, а на културата, добре е да започне да мисли не в числа – видя се без друго покрай музеите, че не е най-силната му страна, а да мисли в символи и смисъл.


Защото не само в културата именно такава Промяна очаквахме.

А каква получихме?






Няма коментари към тази новина !

 
© sofia.media всички права запазени