РАДИ РАДЕВ

Първата световна война прави за почти 3 и половина години кмет на София журналист и градът получава своя девиз „Расте, но не старее”. Ради Радев от вестник „Вечерна поща”, известен със своето остро сатирично перо, получава от лидера на Либералната партия Васил Радославов шанса да управлява столицата. Работата не е нова за него, тъй като вече е бил заместник в администрацията на проф. Карастоянов през 1911-1912 г. Преди да поеме кметството, той вече е бил и депутат. Радев е човекът, който сваля от поста Петко Теодоров с критиките си към предишния кмет. Това осигурява на журналиста председателското място в поредната тричленка, начело на София. Както се е случвало и преди това, за шефа не е проблем да си осигури победата в следващите редовни избори и да стане титулярен кмет. Съвсем според християнската максима: „Който нож вади, от нож умира”, самият Радев става жертва на разследване и напуска поста след загубата на Първата световна война и последващото преследване срещу партията на Радославов. Обвиненията, по които е съден, наред с абсурда за раздаване на захар на населението от военния запас, са и за поредното неправомерно заграбване на общински терени от политически приятели на управляващите – историята се повтаря.
Смята се, че основен мотив на делата срещу Радев е фактът, че по време на кметуването си той отнема електрическия и трамвайния монопол от френската и белгийската компания, които ги експлоатират, в полза на общината. Като победители във войната от Париж се саморазправят с нанеслите им вреди, в това число и с първия гражданин на София.