МАНОЛАКИ ТАШЕВ

Първият кмет на София Манолаки Ташев започва да управлява града още преди Освобождението от турско робство на 3 март 1878 г. По онова време София не е столица, а просто стратегически важен град в западната част от българските земи. След като те се превръщат в Княжество по Санстефанския мирен договор, статутът на града не се променя.

Както и обстоятелството, че градът и страната са под руска окупация. Първият кмет на София след Освобождението е утвърден за председател на Софийския градски управителен съвет от губернатора на града — Пьотр В. Алабин. Това на практика означава, че той е назначен. Към него е прикрепен и руски чиновник, преместен в София, след като е администрирал Кавала – Александър Мосолов. Трудно е да се каже от дистанцията на времето кой от двамата реално е разполагал с властта да налага решенията си.

Хронологично обаче гърчеещият се Манолаки Ташев е първият български кмет на София. Той поставя една прекрасна традиция – този пост никога да не бъде заеман от случайни хора. Роден в семейството на заможен търговец – чорбаджия според речника на онова време, възрожденецът получава най-доброто възможно образование по нашите земи при Сава Филаретов. Продължава, като следва стопански науки във Виена. Когато става кмет, той е един от най-подготвените хора в цялата страна да се занимава с управление и именно това спира вниманието на руснаците върху него.

За съжаление, Ташев има възможността да бъде кмет едва 3 месеца и внезапно почива. Въпреки това, той отхвърля доста работа. Заема се с изчистването на многото смет, останала от битката за София в руско-турската война и от пожарищата, които я съпъстват. Специално заради тях е създадена и Служба за потушаване. Друга важна функция е възстановяването на уличното осветление. За целта се поръчват нови газови фенери. Градската санитарна комисия е също постижение на първия кмет. Тя се обляга на руските военни лекари и медсестри, които пребивават в града покрай войната и Освобождението.

На Ташев се приписва и създаването на Градската градина. Ала някои историци я датират 6 години преди неговото управление – още от 1872 г. Така или иначе, това е първият обществен парк в града и в цяла България. И е част от цялостното протоградустройство, започнато от първия кмет в сътрудничество с привикания от Австро-Унгария чешки архитект Колар, който ще стане един от основоположниците на цяла школа, превърнала за години София в модерен европейски град. Чужденецът започва работа по първия регулационен план на града и оглавява Техническата служба при кмета. Реално първата свършена работа е поставянето на тротоари, каквито преди това не е имало насред калищата на селището, наричани кой знае защо улици.

Докато Ташев и Колар творят бъдещето, руският чиновник, контролиращ работата им, се занимава с миналото. Княз Дондуков негодува, че над града се издигат много минарета. Като императорски комисар в освободените земи той е наясно, че няма как модерна християнска държава да се гради при вида на такива ярки символи на мюсюлманството. На Александър Мосолов се налага да взриви тази „гора от минарета”, въпреки протестите и на турските власти, и на европейски дипломати. Те успяват да спасят поне Черната джамия, днес черква „Св. Седмочисленици”, макар без кулата за викане.

Онази, която днес е Национален археологически музей в сърцето на града, но още 20 години по-рано земетресение събаря кулата над нея, също оцелява. Гюл джамия остава без минаре, а впоследствие е превърната в мавзолей на първия български княз Батенберг, чийто адютант пък ще стане и.д.кметът Мосолов. Десет минарета обаче падат взривени. Това става с одобрението на руския губернатор на Софийския санджак Алабин. Мосолов е дворянин, освен това има квалификация за общински администратор, тъй като е учил в политехника в Германия, преди да стане военен. Той смята първия софийски кмет хаджи Манолаки за свой „помощник”.