ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА
(23.11.2009 - 06.10.2011) (8.11.2011 - )
Първата жена, която е избрана за кмет на София, е родена на 12 април 1962 г. Тя печели два пъти на първи тур местните избори в столицата – през 2009 г. при частичен, а през 2011 г. при редовен вот, на който значително изпреварва резултата за общинската листа за съветници на издигналата я партия ГЕРБ. Въпреки небивалата от 30-те години на 20-и век световна и национална финансова и икономическа криза, довела до значителни намаления на бюджетите на повечето общини в България, София не спира да расте и да работи. Дори при правителството на Пламен Орешарски на Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи.
Столичната община се превръща в най-крупния инвеститор не само в града, но и в цяла България. Обемът на инвестиционната програма достига до половината от бюджета на столицата. През 2013 и 2014 г. Инвестиционната програма на Столичната община достига рекордните за всички времена 725 милиона лева – собствени и привлечени като европейско финансиране, които довеждат до видими резултати за милионния град.
Фандъкова е част от кметския екип на Бойко Борисов като негов заместник по образованието, културата, туризма и спорта от 2006 до 2009 г. На парламентарните избори през 2009 г. е избрана за народен представител от централна София. Преди да бъде избрана за градоначалник, тя е министър на образованието, младежта и науката. Това е върхът на нейната професионална кариера в просветния сектор, започнала като учител по руски език и продължила като директор на 73-о училище в София, което като ръководител успява да класира в тройката на класациите за най-добра гимназия в България.
Първият й непълен мандат започва със старта на изграждането на втория лъч на столичния метрополитен и на комплексната инсталация за третиране на отпадъците, които успява да завърши по време на своя втори, вече пълен, мандат като кмет на София. Заедно с това успява да развие и първия метролъч, като са построени разклоненията му към „Младост” 4 и Бизнеспарка и към летище „София”. Общо са построени 24 от 39 км метромрежа в града с 13 нови станции. Метрото вече има дял над 30% от превозите в града - 400 000 са хората, които се движат всекидневно в София с подземната железница.
Започва и изграждането на третия метродиаметър с нови 7 километра трасе и 8 станции. При това не става въпрос само за осъществяването на строителен обект с гигантски мащаби, който получава за реализацията си най-висока оценка лично от председателя на Европейската комисия, присъствал на откриването на втория лъч на софийското метро.
Кметът успява да извоюва отклоняване на изкопните дейности така, че да се запазят хилядолетните археологически останки и да бъдат експонирани като туристическа атракция в самото сърце на града, при това за сметка на метрото. Налагат се седем корекции на плана при новата метростанция „Сердика” за втория лъч, което е впечатляващо, тъй като по време на работата на първата метростанция „Сердика” за стария лъч безценни артефакти са „погребани” при изграждането на метрото.
Другият огромен проект – най-големият в страната по европейската оперативна програма „Околна среда”, е заводът за преработка на битови отпадъци на стойност 375 млн. лв. По него се работи 10 години, като дейностите започват при кмета Борисов. Използван е най-добрият европейски опит, така че не просто да се реши проблемът с отпадъците, но и те да се преработват в гориво за софийската „Топлофикация”, така че да се оптимизира и нейната дейност. От 2014 г. работят инсталациите за преработка на зелени и био отпадъци, от които се произвежда електричество и компост, като до сега са произведени 1000 МВh ел енергия и над 5400 тона компост. Когато заработят всички съоръжения ще де рециклират 57% от отпадъците. Пускането на трите свързани – интергрирани инсталации, става поетапно като окончателното завършване е през 2015 година.
Инфраструктурните подобрения обхващат практически целия град – измерени в дължина са 84 км напълно обновени и 14 км чисто нови улици и булеварди. Напълно реконструирани и модернизирани са възлови столични пътни артерии във всички части на милионния град като: „Драган Цанков”, „Мария Луиза”, „Ломско шосе”, „Ботевградско шосе”, „Черни връх”, „Андрей Сахаров”, „Александър Малинов”, „Петко Тодоров”, „Шипченски проход”, „Сливница”, „Витоша” и много други. Изградени са нови кръгови кръстовища в невралгични точки за трафика като „Лъвов мост”, Телевизионната кула и много други, реконструирано е това при Руски паметник. Кръстовища на две нива израстват в жк „Младост”, при Семинарията в „Лозенец”, на ъгъла на булевард „Димитър Несторов” и улица „Георги Софийски”.
Изключително важна е осъществената за първи път реконструкция на основните мостове в София – общо 94 на брой, в това число „Чавдар”, естакадите на „Цариградско шосе” при алея „Яворов” и при старото колело за аерогарата, на булевард „България”, на „Захарна фабрика” и много други.
На булевард „България” е изградено и скоростно трамвайно трасе от Бояна до центъра. Реновирани са основните подлези на София, както и голяма част от тротоарите на основните места с голямо пешеходно движение.
Изградени са над 40 км километра специални велоалеи по булевардите „Цар Борис III”, „Гоце Делчев”, „България”, в жк „Младост” и много други. Строителството на метрото е използване за създаването на желаните от години от софиянците буферни паркинги за облекчаване на трафика в града, регулиран и чрез разширяването на „Синята” и „Зелената зона” за паркиране. Чрез 160 устройства се въвежда интелигентна електронна система за контрол на трафика.
Строителството и реконструкцията на пътните артерии съвпадат с цялостното обновяване на техниката на градския транспорт. Освен 10 нови композиции за метрото, са закупени нови 126 екологични автобуса, нови 20 трамвая и е подменен 94% от тролейбусния парк.
Огромен наследен проблем на София е водопроводът и канализацията. Инвестиционната програма на общината прави големи усили и в тази посока. Създадени са модерни колектори, изградени са 220 км водопровод и над 100 км канализация. Други части от системата са подновени. Рехабилитирани и модернизирани са и много от трасетата на „Топлофикация”. При Фандъкова за първи път е изградена и когенерация, която позволява дружеството да печели допълнително от производството на енергия, продавана на НЕК.
Основен ангажимент на Йорданка Фандъкова е решаване на един от най-големите проблеми на София, който заварва. Вследствие на бясна приватизация и реституция при първите избрани кметове след 1991 г., 40 от детските градини в София са закрити, а други 20 са спасени от администрацията в първия мандат на ГЕРБ от затваряне. Още като заместник на Бойко Борисов тя инициира нова програма за изграждане на такива заведения. По време на кметското й управление темповете на разкриване на детски градини изпреварват дори тези от най-добрите и най-богатите години на социалистическия режим, когато бюджетът на града е много по-голям. И то независимо от времената на икономическа криза, в които й е отредено да ръководи града. Общо изградените и открити за периода 2009-2015 г. детски градини са 84 за 13 000 деца. Те са разпръстнати по цялата все по-голяма територия на града – от селата на Район „Нови Искър” до престижните райони от Витошката дъга.
За първи път от 30 години в София отварят врати и четири нови училища, като знаменателен е фактът, че едно от тях е построено в престижния южен жк „Стрелбище”, но другите са в крайните квартали на столичния град.
Важно е да се отбележи, че на 75 от детските и учебните заведения в София са осигурени пълни мерки за енергийна ефективност, а на много повече са въведени частични с цел икономическа ефективност. С тези и други мерки Столичната община спестява 3 млн. кг вредни емисии годишно.
Приоритет при управлението на Фандъкова е културата. Чрез специализирани програми, финансирани от Столичната община се създава градска индустрия на изкуствотото, която произвежда близо 10% от БВП на столицата. Основен мотив на насочването на големи ресурси – финансови, организационни, технически и социални, е кандидатстването за Европейска столица на културата през 2019 г. Градът губи от Пловдив, като резултатите стават повод за оживена обществена дискусия и дори Европейската комисия разглежда възникналия скандал поради наличието на роднински връзки между организатора на конкурса от българска страна и екипа на града – победител. Независимо от това, че не получава заслужената титла, София използва възможността за насърчаване на развитието на културата и превръща своето наследство и съвременните събития в артсферата като туристически ресурс. Така осигурява 40% увеличение на нощувките в столичните хотели на годишна база между 2009 и 2015 г. Това се постига чрез трескавата дейност по откриване на нови и реставриране на стари археологически обекти, отваряне на вратите на нови музеи и галерии, възстановяването на значими паметници на културата – достатъчен пример е Централната минерална баня, поставят се основите на фестивали с традиции и на мащабни събития в областта на изкуството, а наличните културни институции като общинските театри например получават нова работеща и печеливша система за финансиране и поддръжка.
Зелената система на града също е значително реновирана и обогатена при управлението на Фандъкова. Реконструирани са най-големите паркове в София – Южния и Борисовата градина (със специално внимание върху уникалната и изоставена повече от 3 десетилетия дотогава Алея на историческите личности и културните дейци – истински исторически музей на открито), изграден е изцяло новият парк „Възраждане”, преобразени са повечето други големи зелени площи – Северния парк, Градската градина, парка „Врана”, парка на НДК и т.н., както и много междублокови пространства, където сдружения на гражданите получават подкрепата на Столичната община. Обновяват се изоставените с десетилетия детски площадки, много от които са приведени във вида, изискван по европейските регламенти.
През мандатите на Фандъкова започва да работи електронната община, която особено в областта на събирането на данъци се оказва не само облекчение за населението, но и начин за покачване на приходите на общината.
Една от най-големите победи на първата жена в кметското кресло е връщането на контрола на София над Общинска банка, което става на 11.11.2011 година. Това дава възможност кредтнита институция да започне да работи за интересите на града и на неговите граждани, вместо за отделна олигархична групировка. Банката се отваря, разширява клиентската база и повишава финансовите си резултати.
