ИВАН ХАДЖИЕНОВ
1 октомври 1881 — 29 април 1883
Иван Хаджиенов, роден през 1843 г. в Казанлък, е букурещки възпитаник. Остава сирак едва 5-годишен и е отгледан след смърт-
та на неговите родители от своя чичо – богатия търговец и собственик на недвижими имоти Стефан Хаджиенов. В Румъния попада под френско влияние – много силно в тази страна, както и работи за парижки строителни фирми. Като повечето богати българи, подкрепя Консервативната партия, след като се завръща в освободена България. Той е първият кмет на София с относително дълъг мандат – близо 2 години. Освен това работи по време на т.нар. Режим на пълномощията, което му дава относителна стабилност и възможност да предприеме решителни стъпки в управлението на града. И той ги прави. Хаджиенов вдига местните данъци и такси, за да финансира строителната си програма. Именно той тегли и първия общински заем – 850 000 лв. Планира Борисовата градина, разширява водопроводната мрежа, продължава облагородяването на града и неговите пътни артерии. Покрай кметуването си обаче е обвиняван за вземане на необезпечени кредити от Българската народна банка, както и за получените от него самия общински поръчки за доставка на дървета за Борисовата градина. Става въпрос за продажба на фиданки и сумата, която общината харчи за тях, е забележителна по тогавашните стандарти. По негово време в столицата се вдига първата фабрика за копринен текстил в България. Той започва строителството на жп линията София – Мездра - Враца, която става класика дори в литературата, посредством възхитените думи на Алеко за Искърското дефиле. Железният път обаче дава повод кметът да бъде отново замесен в скандал за обществени поръчки, защото се оказва, че държавата му е възложиа проекта по време на депутатстването му. Така той е принуден да напусне Народното събрание. Това обаче не го спира и следващият му бизнес пак става повод за дискусии. Този път предприемчивият Хаджиенов се заема с оръжейни доставки. Оказва се, че той продава стоката си на по-високи цени, но въпреки това получава договори от правителството. Третият път, когато името му е замесено в сериозен скандал за корпуция вече заплашва оставането му на свобода. Така вече бившият кмет на София решава да забегне в любимата си Румъния, за да не бъде осъден у нас. Донякъде търговецът компенсира съмнителните си сделки с хазната като дарява 1 милион лева за занаятчийско училище в Казанлък, което съществува до днес и носи неговото име. Умира на 80-годишна възраст.