ИВАН СЛАВЕЙКОВ
25 август 1885 — 19 октомври 1886
Иван Славейков е представителят на първата от няколкото политически династии, които имат честта да сложат свой представител за кмет на София. Той е и първият градоначалник, който има в кариерата си и поста министър на образованието.
Роден е през 1853 г. в Трявна. Той е един от тримата синове на Петко Славейков. Именно това го и вкарва в политиката, където баща му е виден водач. Преди Освобождението Иван учи в английски колеж в Малта, после – и в прочутия Робърт колеж в Цариград. Както много от кметовете на София, Славейков учителства. Освен във Враца и Стара Загора, той е преподавател и в своето училище – връща се в Робърт колеж, но от другата страна на катедрата.
Неговите предмети са английски и френски език, а сред питомците са 5 (петима) следващи български премиери. След Цариград, учителят се мести в Пловдив и накрая пристига в София през 1885 г. Станал член на Българското книжовно дружество – днес Българска академия на науките, Славейков застава на кметския пост със самочувствието на млад академик. Градоначалникът е гордост на Демократическата партия. След управлението на София, той влиза в парламента, а венецът на политическата му кариера е назначението за просветен министър. Като такъв умира през 1901 г.
Като кмет Иван Славейков ръководи столичния град в напрегнато време. Десет дни, след като сяда в креслото, настъпва Съединението. После обаче трябва да управлява София по време на победоносната за нас Сръбско-българска война. Линията на фронта, както е известно, не е никак далеч от очертанията на столицата на обединеното княжество.
Той подпомага бързото предислоциране на войските ни, които са хвърлени по турската граница, откъдето очакваме атака след Съединението. Ала тя идва в гръб – от Запад. Сърбите са много по-близо до сърцето на България – София, и разчитат бързо да я превземат. Благодарение на създадената организация и на смелостта на българските войници, нашественикът е отблъснат и е надвит. А като паметник на управлението на Славейков остава построеният по това време български парламент.
