ИВАН ИВАНОВ

Вторият инженер, станал кмет на София, е роденият в Сливен през 1891 г. Иван Иванов. Той е избраникът на превратаджиите за кмет и се оказва едно от малкото им сполучливи назначения, което му гарантира оставането на поста и при царския режим в следващите години, включително в периода на Втората световна война. Така Иванов, без някога да участва в избори, става най-дълго управлявалият столицата кмет – единствен, преодолял 10-годишната граница. Той попада в полезрението на властниците заради работата си по рилския водопровод, който му става визитна картичка. Не е проста задача да се осигури вода за гражданите и индустирята на града, който е пораснал 30 пъти за малко повече от половин век след обявяването си за столица. От 1879 г., когато наброява 11 000 жители, населението вече е приближило 300 000 души.
Смята се, че майката на Иванов е роднина на Хаджи Димитър, а баща му бил полковник – герой от Балканската и Междусъюзническата война. Самият бъдещ кмет е възпитаник на софийското военно училище като мнозина мъже, заемали този пост. Хидроинженерната му специалност обаче е от Техническия университет в Мюнхен. Оттам е и жена му Матилда, с която имат 3 дъщери. Многостранния му талант е развит и в областта на жп строителството, по което работи през Първата световна война.
Общинската кариера на Иванов започва веднага след нея с назначение през 1920 г. като заместник-началник на водоснабдяванено на София. Основната цел е построяването на рилския водопровод. Той съществува като идея от 1918 г., но реализацията започва през 1924 г. Трасето е дълго 82 км – канали, тунели и тръби. Генералната цел е София да пие най-чистата и най-евтината вода в Европа и тя е реализирана. Първият етап отнема само две години и се изгражда трасето София – Бистрица. Участъкът до Рила отнема петилетка. Така на 23 април 1933 г. водата потича след 15-годишната епопея от идеята до реализирането на проекта. Той вдига реномето на Иванов и никой не е учуден, че именно той заема кметския пост през 1934 г.
Като дошъл на власт чрез военен преврат, инженерът си поставя за цел да въведе такъв ред, който изключва корупцията чрез желязна финансова и друга дисциплина. На един немски възпитаник това му се удава. Всеки месец кметът публикува разходите на общината в списание. Лично обикаля улиците и кварталите ежедневно. Слага ред в градското планиране като кани чужди специалисти за тази цел. През 1934 г. е изготвена нова „Наредба-закон за застрояване на столицата София“, която допринася за подобряване на градоустройствената дейност. Наредбата предвижда създаването на нов градоустройствен план, издържан в духа на модерните европейски тенденции. Така се стига до изработването и одобряването през 1938 г. на Мусмановия план, който поради настъпилите военни години остава нереализиран.
През 1938 г. се образува нова административна териториална единица — Столичната голяма община, чрез присъединяването към София на околните села. Такъв е моделът на всички големи и разраствящи се градове оттогава и до днес по целия свят. Не изостава и ежедневната работа. Всички улици в центъра са павирани. Открити са дванадесет нови училища, две болници и няколко бани по кварталите. Пуснати са немалко градски автобусни линии, разширява се трамвайната мрежа, а през 1941 г. тръгва и първият тролей, който води към Горна баня. По същото време започва масово озеленяване на София. Така се появяват кестените по централните булеварди. Коритата на Владайската и Перловската река са облицовани с камък и придобиват сегашния си вид. През този период са открити къпалнята „Мария Луиза“, млекоцентралата и месокомбинатът. Междувременно Иван Иванов вече подготвя и строителството на язовир „Бели Искър“. За него е ясно, че градът ще продължава да расте и то с все по-ускорени темпове. Съоръжението е с обем 15,3 млн. кубични метра и е пуснато през 1949 г. и дори смяната на властта и на кмета не спират това – Иванов пада от поста си, но остава ръководител на строежа на мегапроекта.
Втората световна война и въвличането на България в нея през 1941 г. на страната на Третия райх и оста Берлин – Рим – Токио водят до замразяване на плановете. Новата мисия на кмета е спасителна.
Малцина оценяват тази негова дейност, а тя е истински подвиг. Не е тайна, че по личната заповед на Чърчил започват масирани бомбардировки на англо-американските въздушни сили над българската столица. Поставена е задача тя да бъде превърната в „най-голямото картофено поле”. Особено силни стават атаките през 1943 г. и най-вече през зимата и пролетта на 1944 г. Разрушени са над 12 000 здания. Но човешките жертви не са толкова многобройни, колкото се планират от нападателите. Причината е, че кметът Иванов и неговата администрация успяват да организират и да реализират уникална евакуация на повече от 300 000 души. Така спасяват живота на мнозина от тях. По различните оценки загиват между 800 и 2500 граждани на столицата. Цялата кметска акция е нещо като реванш за публикуваното по-рано и преди най-тежките бомбардировки стихче на градоначалника: „Нека падат тука бомби, ще се крием в катакомби“.
Превратът на 9 септември 1944 г., по ирония на съдбата, е организиран от Кимон Георгиев. Това е човекът, който прави Иван Иванов кмет през 1934 г. Той го сваля десет години, три месеца и петнадесет дни по-късно.
Първоначално новият режим осъжда градоначалника на доживотен затвор, но неговият инженерен и организационен талант е необходим. Той е препоръчан от Москва да остане в администрацията. Руснаците насочват българското правителство към човека, който им е подръка. Така през 1946 г. Иванов е помилван и продължава работата си по язовира. Войната е забавила проекта. Вместо през 1949 г., язовирът е пуснат през 1954 г. Иванов не само доживява реализирането на втория си велик проект след рилския водопровод, но и го надживява. Умира през 1965 г.