ДИМИТЪР ПОПОВ

Димитър Попов е кметът, на когото София дължи в най-голяма степен облика на своя идеален център – Ларгото и околните улици в зоната на жълтите павета, както и застрояването на жилищни комплекси, а също така изграждането на основните промишлени предприятия, включително гиганта „Кремиковци”. Можем да го наречем също така спасител на Царския дворец, превърнат в Национална художествена галерия и на много други исторически сгради в сърцето на града. При Димитър Попов започва да се строи и топлофикационната мрежа на столичния град, която до края на управлението му вече има изградени две магистрали.
Интересно е да се отбележи, че кметът – строител, който по размах надминава за близо десетте си години управление всички преди него, всъщност е финансист. Димитър Попов е роден през 1912 г. в Ихтиман. Понеже е комунист от 1933 г., по време на Втората световна война не само е интерниран, но минава и през концлагер. След преврата от 9 септември 1944 г. работи в ЦК на БКП, а кметският пост е за него трамплин към върха на кариерата му. Цели 14 години – повече от когото и да било друг, той е министър на финансите. Запазва поста в двата кабинета на Тодор Живков и в първия на Станко Тодоров – периодът е от 1962 до 1976 г. Създава мини династия като дъщеря му Светла Попова е посланик в Швеция, Дания и Норвегия, а зет му Румен Сербезов е посланик в Япония, стига до министър на търговията след 1989 г. и завършва кариерата си като частен банкер.
Всички сгради в сталинистки неокласически стил, които израстват на мястото на разрушените от англо-американските бомбардировки стари необарокови здания са спомен за неговото управление – това са и ЦУМ, и хотел „Балкан”, и Министерският съвет, и Партийният дом, и Президенството, и „Детмаг”, и гигантът, известен като „колоните на Валентина”, и поредицата от постройки по ул. „Раковски” в зоната от бул. „Цар Освободител” до бул. „Патриарх Евтимий”.
Телевизионната кула също е символ на построеното от администрацията на Попов, като е и ясен пример за желанието му да развие София отвъд старите порти на града: Руски паметник, Орлов мост, Лъвов мост. По негово време са усвоени с „жилищни комплекси” точно зоните извън Стария град. Така се появяват нови квартали, а градът е неимоверно разширен. Налага се преразделянето му на 6 района, кръстени на комунистически водачи като Благоев, Димитров, Коларов, Ленин и др.
Нарастващото население има нарастващи нужди от осигуряване на работа. Така, наред с усиленото административно и жилищно строителство, както и на съпътстващата ги социална инфраструктура – училища, детски градини, болници и поликлиники, се налага и активен градеж на индустриални предприятия.
По време на управлението на Попов се построява най-голямото от тях – металургичният комбинат „Кремиковци” за 25 000 работници – най-големият завод в цялата страна, но и още много по-малки, разпределени в различните части на града.
Кметът Попов наследява от предшествениците си добри идеи. През 1947 г. е проведен първият конкурс за реконструкция на централното градско ядро. Липсата на печелившо решение е наложила изработването на служебен вариант от арх. Данко Митов и проф. Петър Ташев. В него за първи път е маркирана идеята за т. нар. Ларго.
С постановление на Министерския съвет от 20.ХI.1951 г. е поставена задача в кратки срокове да се изгради главният център на София със стил „национален по форма и социалистически по съдържание", каквото и да означава това.
Първоначалните градоустройствени решения предвиждат събарянето на Двореца и старата градска структура около ул. „Търговска" и бул. „Дондуков", зданията по които са почти изцяло разрушени от англо-американските бомбардировки по време на Вотарата световна война. Утвърдена е т. нар. комуникационна „вилка" „Дондуков" - „Цар Освободител". За щастие, идеите за премахване на църквата „Св. Неделя" и джамията Банябашъ остават неосъществени, а проектантите на сградите успяват да съхранят за поколенията уникалния исторически комплекс „Св. Георги" – ротодната, която е смятана за най-старата черква в Европа, както и малката църква „Св. Петка Самарджийска", където се предполага, че е погребан Апостолът на свободата Васил Левски.
През 1956 г. Министерският съвет постановява да се изготви нов Генерален план за реконструкция на София и крайградския район. Провежда се състезание между два колектива, ръководени от арх. Л. Нейков („Софпроект”) и от арх. В. Сиромахов („Главпроект"). Двете разработки се отличават съществено. Проектът на Нейков залага на т. нар. „вътрешна" реконструкция на града и успява да постигне „свиване" на градската територия. Сиромахов предлага чрез овладяване на незастроените терени да се решат и проблемите, свързани с новото строителство. Окончателното изработване на плана е възложено на Нейков. След консултации с международни градоустройствени експерти, новият план е утвърден на 3.XI. 1961 г. Всъщност това е и сега действащият узаконен градоустройствен план на София.
С голяма професионална загриженост и научна обоснованост планът разглежда демографските проблеми, баланса на територията, жилищното строителство, обществените и административните сгради, проблемите на зелената система и водните площи, отдиха и спорта, промишлеността, комуникациите и транспорта, благоустройството, енергетиката и телефонизацията.
За първи път крайградският район на София е обект на градоустройствено планиране. Витоша, Люлин, Пасарелският и Искърският пролом са предмет на всестранен анализ с желание да допринесат за подобряване на жизнената среда на столичани.
Планът е разчетен за нарастване на населението до 1 050 000 жители към 1980 г., което е близо до реалните показатели, но същото време в него не е съобразено невероятно бързото развитие на автомобилния транспорт. От невярната представа за нахлуването на автомобила в градското пространство е направен неправилният извод, че транспортната мрежа ще може да понесе бъдещото натоварване без сериозни и значителни преустройства.
Натрупването на грешки в транспортните изчисления постепенно води до автомобилно задръстване в централната градска част и влошаване на условията за обитаване и обслужване на населението.
В обемно-пространствено отношение планът запазва исторически оформилата се градска структура. Това е големият шанс за нейното опазване от настъпилите в следващите години амбиции за тотална реконструкция. Отхвърлени са идеите за градове спътници, както и намеренията за изграждане на кръстовища на няколко нива в т. нар. Стар град.
В резултат на своята активна и ползотворна работа, Димитър Попов три поредни мандата е избиран за кмет, като по онова време титлата е „председател на Софийския градски народен съвет”. Също по негово време столицата на България става член на Световната федерация на общинските градове.