ДИМИТЪР ДИМОВ

Димитър Димов Праматарски - първият учител, станал кмет на София от цяла плеяда, е наричан още Македонски и Пашата. Първото от прозвищата идва заради родния му край – Неврокопско. Интересно е, че той е съученик на предшественика си хаджи Мано при Сава Филаретов. Също като него продължава образованието си в престижно учебно заведение – солунския френскоезичен колеж „Сен Лазар”. Там изучава финанси и право. Тъй като е много активен, той едновременно започва и да преподава там. Така става учител по български език. Ще продължи да преподава в Пловдив, в родния си край, в Устово, където прави и читалище. През 1869 г. се мести в София, оттам във Воден и Кюстендил, където става председател на тайния революционен комитет. Образован и комита, той е идеален за работа в руската администрация, освободила София. Става шеф на канцеларията на губернатора Алабин, който го прави кмет. След сдаването на поста, Димов става председател на Софийския окръжен съд, секретар е на Сметната палата. Кариерата му върви перфектно, докато през 1902 г. не се изпокарва с княз Фердинанд. Причината са разногласия по македонския въпрос. Третият кмет на София е сред ръководителите на Върховния македоно-одрински комитет и има различна стратегия за обединяването на България с останалите поробени след берлинския конгрес негови родни земи. Друга причина за политическите гонения срещу него е фактът, че е русофил.
В историята на София обаче той остава да се помни с бурната си дейност като кмет. По време на управлението му градът е разделен на квартали. Измества животниските пазари извън очертанията им. Руши къщи на избягали след Освобождението турци. Започва събирането на пари за построяване на паметник на Васил Левски на мястото, където националният ни герой, на който сам е бил сподвижник, е бил обесен пет години по-рано. Учителят Димов отваря и Градската библиотека. Наименова улици на двамата чуждестранни консули, които застават на страна на българския народ преди Освобождението – Леге и Позитано, които пътните артерии носят и днес.