ВЛАДИМИР ВАЗОВ

Владимир Вазов има шанса да стане кмет на София в период, в който България се възмогва след повече от десетилетие на военна и следвоенна катастрофа. Представителят на голяма политическа и военна династия има и пълната подкрепа на правителството, което осигурява и за столицата, и за страната стабилност с формулата „со кротце, со благо”, дошла да смени крайните режими, управлявали през първата половина на 20-те години.
Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. в Сопот като брат на народния поет и просветен министър след Освобождението Иван Вазов, на генерал Георги Вазов и на политика Борис Вазов. Детството на кмета не е никак лесно, защото когато няма десет години, турците убиват баща му Минчо и опожаряват родния му град Сопот. Той намира подслон, заедно с майка си, в Пловдив. Турците обаче ги пращат на заточение в манастир около Асеновград. Идването на Освобождението позволява на брат му Никола да вдигне нова къща за фамилията, но бъдещият кмет и майка му се местят в Стара Загора при друг от братята му - Кирил, който е лекар и затова е заможен човек. Поредното преместване е отново в Пловдив при брат му Иван. През 1886 г. Владимир постъпва във Военното училище в София и е зачислен в Шумен. Върви нагоре във военната кариера и дори е изпратен на специализация първо в Германия, а после в Русия и във Франция. Върхът на армейската му слава е участието в овладяването на Люлебургас по време на Балканската война, както и в много боеве през Първата световна война. Става легенда особено с Дойранската епопея, в която неговата дивизия изтласква 3 английски, 2 френски дивизии и гръцка бригада плюс конен полк, дали над 10000 жертви. На 20 май 1917 г. е произведен в чин генерал – майор. От 1920 г. е генерал – лейтенант и става председател на твърде влиятелния Съюз на запасните офицери, с който влиза в Народния сговор и в потушаването на Септемврийското въстание през 1923 г.
С всички тези заслуги той получава поста кмет на София както по заслуги, така и заради административните си способности на организатор. По време на неговото управление до 1932 г. е реорганизирана пожарната, изградени са рилският и витошкият водопровод, разширена е електрификацията, усъвършенстван е градският транспорт. София става една от най-зелените столици в Европа. Прието е да се смята, че с кметуването на Вазов започва един нов етап от разви¬тието на Столичната община. Той се характеризира с прагматично управле¬ние на общинските служби и с подобряване на финансовото им състояние, ко¬ето довежда до безспорни резултати във всички области от живота на столи¬цата. За това допринасят и личните качества на Вазов — предприемчивост, всеотдайност и организационен талант. Построяват се водноелектрическите централи при Курило (1927) и Симеоново (1928). Значително се подобрява уличното осветление на града. Прокарани са 22 км нови трамвайни линии и са доставени 40 нови мо¬триси и ремаркета. Урежда се обезщетението, което Столичната община дъл¬жи на белгийското дружество за експроприацията на трамвайната служба по вре¬ме на войната от кмета Радев. Подменят се повечето от дървените мостове над Перловската и Владайската река с железобетонни. Открива се Народната баня (1928) при Централната минерална баня и квартална баня в „Три кладенци" (1931). Създава се бюро за социални грижи, което организира безплатни медицин¬ски и други грижи за крайно бедните софийски жители. Започва строеж на новата кланица. Открива се Градската библиотека при Столичната община и се поставя началото на Общински музей и архив (1928). През 1929 г. се учредява почетен знак на Столичната община за отли¬чаване на българи и чужденци с особени заслуги към София и нейните жители.
След генерал Вазов, от 14 март 1932 г. до февруари 1933 г. Столичната община се управ¬лява от седемчленна комисия. Със заповед на министъра на вътрешните ра¬боти за неин председател е назначен Боян Начов.