ВЛАДИМИР ВАЗОВ

Владимир Вазов има шанса да стане кмет на София в период, в който България се възмогва след повече от десетилетие на военна и следвоенна катастрофа. Представителят на голяма политическа и военна династия има и пълната подкрепа на правителството, което осигурява и за столицата, и за страната стабилност с формулата „со кротце, со благо”, дошла да смени крайните режими, управлявали през първата половина на 20-те години.
Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. в Сопот като брат на народния поет и просветен министър след Освобождението Иван Вазов, на генерал Георги Вазов и на политика Борис Вазов. Детството на кмета не е никак лесно, защото когато няма десет години, турците убиват баща му Минчо и опожаряват родния му град Сопот. Той намира подслон заедно с майка си в Пловдив. Турците обаче ги пращат на заточение в манастир около Асеновград. Идването на Освобождението позволява на брат му Никола да вдигне нова къща за фамилията, но бъдещият кмет и майка му се местят в Стара Загора при друг от братята му - Кирил, който е лекар, и затова е заможен човек. Поредното преместване е отново в Пловдив при брат му Иван. През 1886 г. Владимир постъпва във Военното училище в София и е зачислен в Шумен. Върви нагоре във военната кариера и дори е изпратен на специализация първо в Германия, а после в Русия и във Франция. Върхът на армейската му слава е участието в овладяването на Люлебургас по време на Балканската война, както и в много боеве през Първата световна война. Става легенда особено с Дойранската епопея, в която неговата дивизия изтласква 3 английски, 2 френски дивизии и гръцка бригада, плюс конен полк, дали над 10000 жертви. На 20 май 1917 г. е произведен в чин генерал – майор. От 1920 г. е генерал – лейтенант и става председател на твърде влиятелния Съюз на запасните офицери, с който влиза в Народния сговор и в потушаването на Септемврийското въстание през 1923 г.
След всички тези събития той получава поста кмет на София както по заслуги, така и заради административните си способности на организатор. По време на неговото управление до 1932 г. е реорганизирана пожарната, изградени са рилският и витошкият водопровод, разширена е електрификацията, усъвършенстван е градският транспорт. София става една от най-зелените столици в Европа. Прието е да се смята, че с кметуването на Вазов започва един нов етап от развитието на Столичната община. Той се характеризира с прагматично управление на общинските служби и с подобряване на финансовото им състояние, което довежда до безспорни резултати във всички области от живота на столицата. За това допринасят и личните качества на Вазов — предприемчивост, всеотдайност и организационен талант. Построяват се водноелектрическите централи при Курило (1927) и Симеоново (1928). Значително се подобрява уличното осветление на града. Прокарани са 22 км нови трамвайни линии и са доставени 40 нови мотриси и ремаркета. Урежда се обезщетението, което Столичната община дължи на белгийското дружество за експроприацията на трамвайната служба по време на войната от кмета Радев. Подменят се повечето от дървените мостове над Перловската и Владайската река с железобетонни. Открива се Народната баня (1928) при Централната минерална баня и квартална баня в „Три кладенци” (1931). Създава се бюро за социални грижи, което организира безплатни медицински и други грижи за крайно бедните софийски жители. Започва строеж на новата кланица. Открива се Градската библиотека при Столичната община и се поставя началото на Общински музей и архив (1928). През 1929 г. се учредява почетен знак на Столичната община за отличаване на българи и чужденци с особени заслуги към София и нейните жители.
След генерал Вазов, от 14 март 1932 г. до февруари 1933 г., Столичната община се управлява от седемчленна комисия. Със заповед на министъра на вътрешните работи за неин председател е назначен Боян Начов.