АЛЕКСАНДЪР ЯНЧУЛЕВ

Първият демократично избран кмет на София след социализма е Александър Янчулев. На 13 октомври 1991 г. той печели вота, който е едновременно парламентарен и местен. За първи път от десетилетия позицията кмет е отделена от тази на председател на общинския съвет, който има нова абревиатура – СОС. Затова и за фигурата, която поема управлението на столичния град има отделен пряк вот от населението. В новия Столичен общински съвет влизат 101 души (в момента са само 61), като с типичното си чувство за хумор кметът ги нарича „101 далматинци”.
Роден в София на 7 октомври 1938 г., Янчулев идва в кметското кресло от депутатската банка на Великото народно събрание, където също както в общината е представител на Съюза на демократичните сили. Той е смятан за експерт, понеже е възпитаник на Висшия институт за архитектура и строителство, професор е по хидромелиоративно строителство, което впоследствие ще се окаже ирония на съдбата. Защото кметуването на Янчулев се запомня с водния режим от края на 1994 и началото на 1995 г., когато язовир „Искър” е източен и градът остава на сухо с месеци. Както и със спортния проект, лансиран по негово време домът на Тодор Живков като държавен глава – резиденция „Банкя”, да бъде превърнат в голфклуб на японската бизнесдама Масако Оя, което в крайна сметка не се случва.
Янчулев извършва няколко символни акта. Връща стария герб на София, както и премества празника на града от 3 април, когато е обявена за столица, на 17 септември – деня, в който християнската църква отбелязва деня на светицата покровителка на града – Света София – Премъдрост Боожжия, и на нейните дъщери Вяра, Надежда и Любов.
Управлението на професора е свързано и с някои практически подобрения. Една от сполучливите му идеи е обръщането на движението по два възлови и вечно задръстени по онова време софийски централни булеварда. Така „Васил Левски” и „Патриарх Евтимий” стават еднопосочни и трафикът е отпушен в значителна степен.
Основен проблем в работата на общината е липсата на финансиране, което я лишава на практика от възможността да инвестира в развитието на града. При това положение се налага само „да се закърпва положението” с големи усилия.