Перфекционизмът е невроза, как се лекува
Какво да правим времето в карантина
Понеделник е денят, от който обикновено започваме/прекъсваме нещо, за да бъдем съвършени, даже има такава песен...Подходящото време да поговорим за епидемията от перфекционизъм/максимализъм, която вече става опасна за нашето здраве според психолозите. На това сме посветили и днешния ни лайфхак.
Културата на известността, в която живеем медийно ни налага, че е тъпо, едва ли не недопустимо човек да бъде среден, трябва да бъде ВИП, най-,най-, налага се. Това ни поставя супер цели и супер стандарти, следването на които е най-прекият път и най-честата причина за появата на перфекционизма и развитието му като истинска невроза. Пътят е прост: проблем – тревога – депресия – заболяване от т.нар. дисадаптация. Как се усеща? Нещастие – стрес – пренапрежение – прегаряне/burn out.
Основното, което ни тормози е ниската самооценка, хипертфрофирането на вътрешния критик в нас, създаването на специфично мислене за обезценяването на собствените постижения и развиване на комплекс за малоценност.
Налагането върху нас самите на негативен филтър на мислите ни води до безжалостен самоанализ. И той буквално ни побърква.
Как се лекува този Синдром на отличника?
Първо, нашата самооценка да не се основава на постиженията ни, а на обичта към самите нас.
Второ, да си изясним, че няма нищо безупречно и ние самите няма как да бъдем 100% съвършени.
Синдромът на отличника най-често е възпитан от очакванията на родители със същия синдром, които пренасят собствените си завишени супер цели върху децата си, без да се интересуват дали е възможно да ги реализират и на каква цена. Тези свръхочаквания просто се персонифицират в образа на детето/децата.
Много често това ги кара да развият Синдром на отложения живот. Как се разпознава? Просто е!
Когато си казваме: „Като изкарам достатъчно пари, ще мисля за деца” например – парите никога не са достатъчни, и при тях апетитът идва с яденето.
Същото като в песента, с която започнахме теста: „От понеделник....”. И така отлагаме, отлагаме, отлагаме...
В момента най-честият повод за това е: „Веднъж да мине пандемията....”. Най-често го използват политиците.
Как се лекува това? Също като Синдрома на отличника със съставянето на прост списък на плюсовете и минусите в отговор на въпроса: Какво печеля/губя?
Популярна книга беше изброила петте неща, за които човек най-много съжалява преди смъртта си. С общия извод: „Повече от всичко съжалявах, че не намерих смелост да променя живота си, много работих”.
Перфекционизмът най-често всъщност е оправдание, което може и да не си признаваме за отлагането на важните неща за нас самите.
Същото казва и Стив Джобс в популярната си фраза: „Най-добрият мотив е страхът от смъртта”.
За да преодолеем себе си, освен да игнорираме страха от промяна и да живеем спокойно, трябва да си изясним какъв е нашият личен смисъл на живота. Най-общо обикновено са три неща, към които се стремим:
- Реализация
- Свобода
- Семейство
Как лесно да разберем за себе си истинския отговор:
Задаваме си въпросите
- Ако ми остава месец живот, какво непременно ще направя?
- Ако ми остава 1 кратък разговор преди срутване на къща/падане на самолет, с кого ще го проведа и какво имам да кажа?
В психотерапията лекуват невротичния перфекционизъм/максимализъм с отключване на приемане и отговорност, съчувствие и самоуважение.
Какъв лайфхак дават?
Да не се боим от грешките – неизбежни са.
Най-лесно го разбираме, като прочетем за пътя на велики личности като Чърчил, които също са си поставяли супер цели, проваляли са се, уточнявали са ги, предолявали са съпротивата, отново са се проваляли, но в крайна степен са се превърнали в символ, бранд, легенда. Важното е да приемем, че грешките са учители, развиваме се през опита с нашите грешки, които не са причина да не уважаваме и да не обичаме себе си.
Друг лайфак е да се учим на СМЕЛИ РЕШЕНИЯ с прости неща. Например, ако покрай карантината или по принцип нашето хоби е готвенето, но сме се плашили да опитаме някое ястие, защото ни се струва сложно и шансът да успеем да го „докараме” ни се струва минимален, трябва да предизвикаме страха си от провал. Даже да не се получи перфектно, трябва да се радваме на опита и на резултата, а не да се обвиняваме. Това е важен урок, който да показваме и на децата, докато се учат на това и други умения.
Друг лайфхак е да не се слагаме крайни етикети като успех/провал, хубаво/лошо, всичко/нищо. Трябва да умеем да тонираме, да „градуираме”, както казват психолозите, т.е. да степенуваме.
Основното послание е: да бъдем по-справедливи и по-добри към себе си, да си оказваме уважение и съчувствие. Да пристъпваме с внимателно упорство към всяка цел, без да я превръщаме в смисъл – нищо не е на всяка цена.
