Как отличаваме пропагандата от истината
Какво да правим с времето в карантина
През последната седмица следизборната политическа кампания у нас наистина се оказа по-интересна от предизборната, която беше доста скучна, въпреки високия залог и произведе резултати, от които останаха разочаровани поне тримата водещи играчи. ГЕРБ де факто загуби много, а може би почти всичко, въпреки че де юре спечели, Слави се бореше за удобното трето място, но липсата на комуникационна култура на Корнелия Нинова го изстреля втори, а БСП се оказа на електоралното си дъно от 75 години насам. В такива едни времена най-важният лайфхак, който можехме да ви поднесем е как да отличавате пропагандата от истината.
Първото, по което личи пропагандата е, че тя е хипер емоционална. Достатъчно е да сте гледали първите заседания на новия парламент, за да прецените на какво разчитаха повече депутатите: на смисъла или на удрянето на чувства, спецефекти и сравнения, доста неловко при това, защото е нужна култура за такава игра.
Второто, по което пропагандата си личи е, че тя винаги има нужда да посочи и да развива образа на Враг – вътрешен или външен – елементарен маркер за опит за психологическо въздействие.
Третото, по което личи пропагандата е използването на думи – етикети. Представете си като хаштагове прозвища от типа на „тулупи”, „диванна армия”, „ваксъри”, „антиваксъри”, „протестъри”...
В политиката, също като в бизнес маркетинга максималната цел, която си поставя пропагандата е да постигне Безапелационна оценка или иначе казано Легална измама.
В психологията на маркетинга това го наричат „продажба на ценности”, което трябва да замени в главата на зрителите, на публиката, на потребителите самия продукт.
Какво имаме предвид ли? Когато ви продават кисело мляко, го наричат „здраве”. Когато ви продават шампоан, го наричат „красота”. Когато пък политиците ви предлагат всъщност корупция, го наричат как ли не...
Най-лесният пример за Легалната измама по създаването на трампата продукт – ценност е Кока Кола. Тя създаде символ със своите корпоративни цветове – червено и бяло, за да грабне визуално цял един световен празник – Коледа чрез измислянето на Дядо Коледа. Замислете се, че в Съветския съюз, където Пепси беше изпреварила конкурента си, същият брадат старец под кодовото име Дядо Мраз, вместо в червено и бяло, беше облечен в синьо и бяло, та да напомня за „другата” кола. Даже експресивно в езика – нали се уточнихме, че пропагандата продава чувства, защото не е убедителна в реалностите, се казва „да посинееш от студ”, което е усещането и превода на думата „мраз”. В съвременна Русия нещата вече са по-различни и все пак за класически се води синия Дядо Мраз. И червения е принуден там да носи това име, което имаше и у нас.
