Защо живеем в Епоха на нарцисизъм, основан на Лъжата?

Според психолозите живеем в Епоха на нарцисизма, в която човекът се интересува много повече от когато и да било за външността си и по-малко от когато и да било чете и се задълбочава.

Нарцисизмът е основан на фасадност. А фасадността е основана на Лъжа.

Оттам се създава илюзорен живот, разказван от всеки от нас в социалните мрежи, подправен с филтъри, тонове и звуци, при който – като всяка

 
ЛЪЖА = СТРАХ

 Основният страх, въпреки илюзорността на живота, който сами превръщаме все повече във виртуален, е да не го изгубим, колкото и глупаво и налудничаво да звучи това – страх от провал.

Което всъщност значи за нас просто загуба на възможност за удовлетворяване на наложените фалшиви потребности, които всъщност нямаме: Малдивите, хиперколите, суперяхтите, мегамарките.

В това число влиза и личната армия на всеки от нас от хиляди и хиляди последователи, които уж имаме, докато ходим съвършено сами по улицата, докато се разминаваме с някой от тях и дори не се поздравяваме.

Важно е да разбираме, ясно да си даваме сметка за всичко това, за да не се побъркаме, докато водим своя илюзорен живот на „успешен успех”, „щастливо щастие” и се отдаваме на усмихната депресия.

Думата налудничаво, която употребихме по-горе, никак не е случайна, защото специалистите са единодушни, че наистина този „лайфстайл” съвсем истински ни води до гранични психически разстройства.

Много често животът над възможностите, който всички ние водим  свят, който отдавна е разорен от затъване в нечувани рекорди по дългове – държавни и лични, съвсем естествено поражда психически травми. Най-малко познатия ни синдром на отложения живот в името на илюзорното светло бъдеще – общо и частно.

Изходa най-често намираме в нови и нови лъжи към себе си.

Както Бегбеде отдавна беше попитал в гениалната си книга 9,99 лв.: Що за живот е това, след като най-голямата ни гордост и мечта е да избягаме възможно най-далеч от него, като пътуваме ли пътуваме, колкото никога човекът не го е правил преди.

И беше заключил, базирайки се на един от най-видимите белези за една медицинска лъжа, че: „Пластичната хирургия е последната религия, която ни остана”.

Какво правим с митовете и дали митоманията – този ясен вид лъжа, може да бъде вроден? Разказваме в следващата част от поредицата ни.