Ул. Веле Митре(о)в и защо кв. Бенковски трябваше да се казва кв. Левски
Знаете ли, че в София има къща – музей на Левски, една от малкото на повече от 150 г. в нашия град, в която точно преди век и половина самият национален герой не само е преспивал, но и е основал революционен комитет? Защо тя е истински, оригинален образец на възрожденска или, ако щете, предосвобожденска архитектура, нямаща общо с дострояваните и доукрасявани здания из „старите градове” на други наши селища, какъвто квартал си нямаме в столицата?
В това хубаво време просто вземете колата, може и градския транспорт, и насочете навигацията на автомобила или телефона към ул. Веле Митрев, ще го срещнете и като Веле Митров. В единия й край зад голяма и допълнително правена порта, до която има табела „музейна сбирка” в хубав, поддържан и вечно зелен двор, е разположена къщата на човека, на когото е кръстена малката пътна артерия. Домът е мъничък, едноетажен, не е цветен и богато орнаментиран като някои вдигнати едва през соца възрожденски къщи, с които се гордеят в Пловдив, Копривщица и др. Най-ценното е, че е напълно автентична, каквито са били и останалите домове на българите от старо време от някогашното село Биримирци.
Странно е, че не този, а друг сегашен столичен квартал е наречен Левски. Именно тук трябваше да бъде махалата, носеща името на Апостола. Вярно, сега кварталът е наречен Бенковски, който също е герой от национално-освободителното ни движение от Османско иго, но е антипод на Левски. Единият е стихия и импровизация, другият е разум и организация. А днешният квартал Левски няма нищо общо с Апостола нито исторически, нито с панелните си и мутробароковите си блокове. Поне не е обида към национален герой, както кв. Ботев например по абсурдната логика на общинския гений – кръстител е едно от ромските гета на столицата.
