КЗК не ще да каже ОК ли е Виваком да купи чрез заем Булсатком с „нашия Спас”
Комисията за защита на конкуренцията, която неколкократно провали големи сделки в интерес на определени олигарси, като например придобиването на ЧЕЗ и на Нова телевизия, начин на работа, заради който се наложи приживе чешкият милиардер Келнер да я прескочи и да получи ОК направо от ЕК, за да купи Теленор – сега Йеттел, не се произнася по аферата Булсатком, за която вече писахме.
Със заем от Виваком дотогавашният й директор Спас Русев, известен от времето на царските юпита като „нашият Спас” - лобист, започнал кариерата си като шофьор на радиокола, взе основния конкурент на компанията на пазара за телевизия.
Така общият им пазарен дял като първи и втори играч с най-много абонати у нас стана пъти по-голям от позволеното по закон. Заемът е гарантиран с инфраструктурата на Булсатком, тоест не остава съмнение какво представлява по същество сделката.
Официалното и доста наивно обяснение е, че придобиването на инфраструктурата на Булсатком от Виваком не е достигнало до КЗК, защото в доклада си Юнайтед груп – собственик на телекома, твърди, че Булсатком запазвал контрола си върху мрежата и че сделката вече била приключена.
Не е ясно защо собствената позиция на частно дружество се приема за държавна от КЗК, която дори не си прави труда да проучи фактите. В смисъл: „Да не се гоним, за да не се хванем”. Комисията за защита на конкуренцията по закон би трябвало да бъде независим орган, който следи дали компаниите не злоупотребяват с монополно положение, дали се картелират и конкурират ли се лоялно.
Напомняме, че в удължения с гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС с 2 г. мандат на Комисията, тя остана председателствана от Юлия Ненкова, преди това зам.-кмет на София, и с друг силен и влиятелен член в нея – лявата ръка на Р.Овч. Анна Янева (дясната му е Корнелия Нинова). И двете възлови фигури в Комисията са в пенсионна възраст, а дългата им история на различни позиции във властта създава щедри възможности за въздействие върху тях по различни начини, независимо от превисоките им възнаграждения в КЗК.
Напомняме също липсата на интерес на Комисията да разследва сделката по придобиването на 80 аптеки Марешки от Фьоникс Фарма, поискано от Българския фармацевтичен съюз и 19 минути, с което не само се обединиха втория и третия търговец на лекарства на дребно у нас, но и се осъществи забранена от закона концентрация на търговия на едро и на дребно от немците. Освен това, никое дружество няма право да притежава повече от 4 апетки.
Но и по този казус КЗК беше пас, както преди това и по придобиването на цели вериги – нещо, което де юре не би трябвало да съществува в България, от водещия търговец на медикаменти в страната Софарма на Огнян Донев и нейната трейдинг компания.
По принцип Комисията се произнася и за всяка по-голяма сделка в България (когато оборотът на участващите в сливането или придобиването компании имат общ годишен оборот от над 25 млн. лв., а на продаваното дружество е над 3 млн. лв.).
В практиката си досега комисията винаги е разрешавала сделки, като само в редки случаи е поставяла условия пред новите собственици, особено когато те не са част от политическите настроения на управляващите.
Сегашната ситуация поставя логични въпроси как независимата КЗК контролира един пазар, който така или иначе се управлява от трите големи телекома, печелят ли потребителите от тази концентрация на пазарен дял и монополът ли е най-добрият начин да бъде опазен техният интерес. И ако днес телекомите все още се конкурират и свалят цените, кой ще гарантира, че утре, когато на пазара останат монополисти, цените няма да се вдигнат.
И не на последно място въпроса как в България една компания може да не купи директно друга, а да закупи нейния най-голям актив, а именно мрежата през дружество, контролирано от бивш член на Надзорния й съвет. Оказва се, че е възможно - компанията просто трябва да даде заем на новия собственик, след което да придобие активите на закупената компания и да я даде под наем на същата компания. А какво е един телеком без инфраструктура - на тези въпроси трябва да отговаря КЗК.
Припомняме историята на аферата накратко:
Как Спас Русев купи Булсатком с кредит от Виваком?
Това стана ясно този месец след като доклад на Юнайтед груп (компанията-собственик на Виваком и Нова телевизия), предназначен за инвеститорите, разкри, че сделката с Булсатком и покупката от Спас Русев всъщност е финансирана с кредит от Юнайтед груп. Това е поредната сделка, която КЗК удобно пропуска и разрешава без задълбочена проверка за концентрация. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е проспала предния казус за придобиване на голям бизнес.
Кой купи мрежата на Булсатком?
Всъщност Виваком иска да получи достъп до инфраструктурата на Булсатком, след като през септември новият собственик изрично отрече придобиването на Булсатком по някакъв начин да е подпомогнато от Виваком или свързани с нея компании. Не е ясно дали сделката е минавала през КЗК.
Оказва се, че Юнайтед груп отпуска заем на Спас Русев, с който да придобие Булсатком. Условията на кредита са след това сателитният оператор да предаде цялата си инфраструктура на Виваком. След което основната част от нея да бъде давана на лизинг за ползване. Дружеството, с което Русев иска да придобие Булсатком, е регистрирано през април 2021 г. и има капитал в размер на 5000 лв., като към момента няма данни компанията да развива дейност и да реализира някакви приходи. Въпреки това именно то ще е дружеството, което ще е новия собственик на Булсатком.
От доклада на Юнайтед груп става ясно, че е предоставен заем в размер на 127 милиона евро на компанията на Спас Русев VIVA CORPORATE SARL, за да се улесни придобиването на Булсатком. Според доклада на КРС за 2021 г.: "Булсатком е лидер с около 650 000 абонати на телевизия пред Виваком с 626 000 и А1 с 525 000.
Още по-интересното е, че падежът на кредита е септември 2022 г. или точно периода, в който сделката между Русев и Булсатком беше финализирана. С други думи – прехвърлянето на инфраструктурата на сателитния оператор също вече е приключило.
Докладът разкрива още, че придобитата оптична инфраструктура ще бъде отделена като актив в отделна компания от групата на Виваком, като първоначално ще бъде отдадена под наем на Булсатком, като сърбите очакват приходи от 9 милиона евро годишно само от тази дейност. Така Булсатком се превръща в нещо като “виртуален оператор” на фиксирани услуги, защото цялата му инфраструктура ще е чужда и предоставена под наем. Това от своя страна изключва контрола на Булсатком върху мрежата му.
Какво прави КЗК?
Нищо!
