Служебна или последна победа

51% от българите щели да гласуват за неизвестния кандидат на ГЕРБ, изчисли близката до премиера агенция Екзакта. И му вкара ужасяващ автогол, какъвто и най-размазващите се социолози не са си позволявали 27 години. Изобщо не говорим, че процентите в анкетата на Екзакта надхвърлят 200 на сто като се съберат данните за различните кандидати. И обяснението на социолозите, че то не било точно за кого ще се гласува, ами кого одобрява народът, не вървят.

ГЕРБ прекали с играта на криеница. В началото тя изглеждаше като стратегия, а вече е ясно, че звучи като въпроса: „Има ли пилот в самолета”. Управляващите просто нямат двама души за президент и вице. Ако сложат някого от малкото си читави, оголват други полета. И цялата надежда пада върху машината за избори на Цветанов. Тя работи вече 10 години, но като всяка машина почва да цикли. Видяхме го миналата есен с драмата „Несекващите нощи в Арена Армеец”, когато един от символите на успеха на това управление се превърна в символ на недоволството от него, докато денонощия наред не можеха да преброят бюлетините, стотици членове на комисии по вота гладуваха, припадаха, разболяваха се насред арената, а междувременно започнаха да изскачат смайващи протоколи. Политически лидери, гласували за себе си в своите секции, заедно със семействата си, не намериха дори по един глас за своите партии в документите. Странна работа...

Неприет кандидат за президент на ГЕРБ, ако и с летящ социологически старт от 51%,докато двамата реални – Борисов и Фандъкова отказват честта, може да доведе до такъв бъг в машината за избори, че една осигурена от нея служебна победа да бъде последна в дългата серия от триумфи за последните десет години. Защото трябват и идеи, трябва и съдържание. Който не ги търси, остава в миналото...

ОК, това, в което Нинова превърна БСП е карикатура на алтернатива. Обаче физиката е доказала: природата не търпи празни пространства. Алтернатива ще се намери. И колкото по-ориентирано към висините на световната политика става домашното ни управление, толкова по-близка до земята – и до калта – ще бъде тази алтернатива.

Накрая, напомням своята любима италианска пословица, събрала цялата мъдрост на живота и смисъла на горните думи:

„ЧОВЕК ПРЕДУПРЕДЕН, НАПОЛОВИНА Е СПАСЕН”.